Гейл се пресегна в празното място, освободено от талатата, и се натъкна на твърда стена. Но когато я издраска, тя се изрони под ноктите ѝ като гипс.
Продължиха да копаят на смени, но нивото на водата не преставаше да се вдига. Не след дълго им се налагаше да поемат дълбоко дъх и да се гмуркат под вода, за да стигат до целта си.
- Не ми харесва това - простена Лили. - Нищо не постигаме.
- Не трябва да спираме - настоя Гейл. - Просто не трябва. - А алтернативата си пролича ясно в напрегнатия ѝ и разтреперан глас.
44.
I
Димът от цигарата на полицая погьделичка гърлото на Нокс и той едвам се удържа да не се разкашля. Чуха се още приближаващи стъпки.
- Размърдай се, мързеливецо. Ще направим пълно претърсване.
- Добре, аз ще претърся тук.
- Това ли искаш да кажа на Гамал?
- Много добре - въздъхна мъжът. Угаси наполовина изпушената цигара, прибра я в пакета и се отдалечи.
Нокс изчака да настъпи тишина, преди да се измъкне от скривалището си. Но още не беше излязъл и видя светлината на фенерчето да се появява отново.
- Казах ти, че е в другата посока - говореше мъжът, който се появи иззад ъгъла. За миг двамата застанаха неподвижно и се взираха един в друг. След това единият извика за подкрепление, а другият посегна към оръжието си.
Нокс избяга в тъмното и започна да налучква посоките - ляво, дясно, дясно. Подгонилите го полицаи вдигаха ужасна врява, но той успяваше да ги избегне, докато не стигна до задънен край, където проходът бе блокиран от пясък. Светлините се приближаваха бързо зад него. Не можеше да се върне. Изкачи купчината пясък, между нея и тавана имаше няколко педи разстояние, достатъчно, за да се промуши. Лаптопът се заклещи в пролуката като котва. Пред него проблесна светкавица, последвана от гръмотевица. Вентилационна шахта.
Пясъкът ставаше все по-мокър, докато напредваше към изхода, повдигна се нагоре и излезе отново в бурята по въжето, което висеше в дупката. Едвам си поемаше дъх. Далечна светкавица освети пейзажа. Огледа се за прикритие, но видя само боядисана в бяло пейка в кръг от палми. Затича към нея, като не спираше да се оглежда. Първият полицай излезе от шахтата, размаха фенерчето си в грешна посока и подгони сенките.
Духът на Нокс се повдигна, щеше да се измъкне. Но тогава пред него се чу изпукване на клон, той вдигна очи и видя един мъж да стои там с разперени ръце. Беше прекалено късно. Юмрукът му се стовари върху лицето на Нокс и пред очите му изскочиха звездички, преди да се просне по гръб. Над него се надвеси Питърсън със стиснат юмрук и оголени зъби, от лявата му ноздра се бе проточил сопол, а погледът му беше налудничав.
- Ти! - промърмори той невярващо. - Как стигна до тук? Сатаната те доведе, нали?
- Ти си луд - каза Нокс и се опита да избяга. Боеше се не само от Питърсън, но и че шумът ще привлече вниманието на полицията.
- Содомит! - процеди през зъби Питърсън. - Развратник! Слуга на Сатаната!
- Ти напълно си откачил.
- Страшният съд наближава - извика преподобният. - Не разбираш ли? Гневът му най-накрая ще се изсипе върху нас. Светът ще се изправи пред лицето на Христос! Пред добротата му. Пред безкрайната му милост. Човечеството ще коленичи в обожание. Ще коленичи! От това се е уплашил твоят господар, нали? Затова те прати да ме спреш. Ти, нечестиво сатанинско изчадие. Голямата битка започва, Бог ще победи и ти нищо не можеш да направиш. Така е писано! Така е писано! - И той яхна Нокс. Нокс го ритна в слабините, но не постигна особен успех. Успя да се изплъзне, но Питърсън скочи на гърба му и притисна коляно в тила му. След това уви дръжката на чантата на лаптопа около шията му и започна да го души. - Твоят господар вече няма никаква власт. Чу ли ме? Царството на Сатаната свършва. Бог ще победи. Не виждаш ли? Бог е на моя страна, а той е по-силен от всички армии. - Дръпна по-силно и дръжката на чантата спря дъха на Нокс. - Когато се върна при тях, те ще са паднали“, казва Бог. - Питърсън бе изпаднал в екстаз. - „Ще се боря с тях, ще им покажа своя гняв!“
Нокс държеше дръжката с две ръце, но Питърсън беше прекалено силен. Нокс не можеше да диша, задъхваше се и дробовете го боляха. Успя да се изправи на крака, но Питърсън не се откъсваше от гърба му, завлече се до пейката, покачи се върху нея и се дръпна рязко, при което Питърсън падна на земята, а ключовете от колата и другите вещи в джобовете му се разпиляха около него. Отпусна хватката достатъчно, Нокс се измъкна и пое шумно въздух, стиснал с две ръце наранената си шия.