Отделението военна полиция на Едингтън бе изпълнило задачата си да изведе хората на юг и извън зоната на бойните действия, но „Уулфпак“ не можеше да скрие всичко. Части от саудитската военна полиция направляваха потока от хора и машини. В 21 часа местно време те минаха през рубежа на разузнавателните подразделения. По тяхно мнение след тях нямаше никой. Обаче грешаха.
С камионите в авангарда и бойните машини в ариергард майор Абдула се замисли дали да на заеме още една позиция, но не разполагаше с мощ да задържи за повече време врага, който го следваше по петите. Хората му бяха изтощени до смърт от двайсет и четири часовите сражения, а най-зле бяха водачите на танковете, които буквално заспиваха, ако не ги стреснеше крясъкът на командирите или трясъкът, с който машината им се блъскаше в нещо.
Машините се появиха като бели точици върху инфрачервените индикатори. Едингтън знаеше, че някъде из вътрешността трябва да има разсеяни саудитски танкове, и беше предупредил разузнавателните си подразделения да ги очакват, но едва вечерта, когато излетяха „хищниците“, се увери в това. Отличителният плосък покрив на М1А2 се открояваше особено ясно през термовизионната система, но дори и в този случай оставаше вероятността танковете да са били пленени и поставени под контрола на врага.
Войниците запалиха напоени с химикали факли, нахвърляха ги по пътя и камионите спряха почти върху тях. Неколцината саудитски офицери, придадени за връзка към „Уулфпак“, удостовериха самоличността им и им махнаха да продължават на юг. Майор Абдула, който пристигна на рубежа десет минути по-късно, скочи от командния си танк заедно с полковник Берман.
— Идват — каза Берман. — Да ви кажа, моят приятел, ей този, имаше страшно тежък ден.
Саудитският майор беше на ръба на колапса, но отдаде чест и после показа на картата на „Хуутаул“ — разузнавателния отряд, и съобщи това, което знаеше.
— Трябва да ги спрем — заключи той.
— Майоре, защо не продължите още петнайсет километра? Ще видите най-голямата пътна блокада, която можете да си представите. Добра работа си свършил, синко — похвали адвокатът от Шарлот младия офицер. Майорът се запъти обратно към танка си. — Толкова ли беше напечено? — обърна се американецът към Берман, когато майорът вече не можеше да ги чуе.
— Унищожиха петдесет танка, поне толкова гръмнаха пред очите ми — каза Берман. — Но идват още доста.
— Настина ли? Идеално. Повече съюзници зад вас няма, нали?
Берман поклати глава.
— Само тези останаха.
— Изтегляй се, Берман. Петнайсет километра и после само гледай шоуто. Няма да забравиш, нали?
Имаше флангов преден отряд. Това трябваше да е вражеският Втори корпус, реши полковник Хам. Предната му линия от хеликоптери „Кайова“ ги следеше. „Кайова“ — военната версия на Бел 206, хеликоптерът, най-често използван в Америка за докладване при пътнотранспортни произшествия и задръствания — беше специализиран в прикриване, най-често зад хълмове и възвишения, като над терена се подаваше само монтираният отгоре електронен перископ, докато пилотът държеше машината си зависнала и виждаше, без да бъде видян, а през това време телевизионните системи записваха всичко и предаваха картината. Хам беше вдигнал във въздуха шест такива разузнавателни машини.
Докато той следеше екрана в танка си, техниците преобразуваха информацията от хеликоптерите в данни, които можеха да бъдат възпроизведени графично и подадени към бойните машини. Следващата информация пристигна от „хищниците“. Те също бяха във въздуха, като покриваха пътищата и пустинята южно от завладения град, с един шпионски самолет над него. Улиците бяха изпълнени с цистерни и обозни автомобили.
Най-важното обаче беше, че електронните сензори в момента работеха. Силите на ОИР се движеха прекалено бързо, за да разчитат на радиомълчание. На командирите им се налагаше да разговарят един с друг. Тези източници също се движеха, но сега придвижването им беше предвидимо, защото почти през цялото време разговаряха; командирите казваха на подчинените си къде да отиват и какво да правят, получаваха информация и я предаваха по веригата. С положителност бяха идентифицирани два бригадни командни пункта и вероятно един на дивизия.