— Аз съм Том Донър, на югоизток от ВГКХ, 1-ви дивизион от „Блек Хорс“. — Той свали микрофона. — Записа ли го?
— Да, сър — каза войникът, после произнесе нещо в собствения си микрофон. — Всичко е наред, сър, записът вече е предаден на спътника.
— Добре беше, Том — каза командирът на танка и запали цигара. — Ела да ти покажа как работи системата за информационно взаимодействие между танковете и… — Той спря и притисна шлема си с една ръка да чуе съобщението по радиото, после заповяда на водача: — Пали, Станли. Представлението започва.
Командирът на разузнавателния преден отряд на „Уулфпак“ в цивилния живот беше адвокат, но беше завършил Уест Пойнт и чак по-късно бе решил да се отдаде на цивилна кариера. Бяха го викали на преподготовка безброй пъти и сега, на четирийсет и пет, застанал в предната линия на разузнавателния си батальон, той вече знаеше защо.
Предните танкове бяха на три километра пред него. Той ги прецени на два взвода, поне доколкото можеше да ги види, или общо десет танка, разпръснати на пет километра фронт на групички по три или четири. Може би разполагаха с апаратура за наблюдение при понижена видимост. Не беше сигурен в това, но трябваше да приеме, че имат. Посредством инфрачервената система за наблюдение откри два бронетранспортьора, четириколесни, екипирани с тежки картечници или противотанкови ракети. Но къде беше машината с четири антени? Ето я — машината на командира на взвода… или на ротата.
— Командната машина точно пред вас — обадиха се от танка „Брадли“ на четиристотин метра вдясно от полковника. — Диапазон два километра, в момента се движи.
Адвокатът-офицер вдигна глава над подравнения вал и огледа равнината пред себе си с инфрачервения далекоглед. Сега беше най-удобният момент.
— Хуутаул, тук Шест, очакваме гости след десет секунди, повтарям, очакваме гости след десет секунди. Четири-Три, имайте готовност.
— Четири-Три в готовност, Шест. — Този танк щеше да даде първия изстрел. Мерачът избра фугасно-запалителен-трасиращ снаряд. Един бронетранспортьор не беше чак толкова корава цел, че да харчи бронебойните снаряди. Мерачът улови целта и бордовият компютър определи разстоянието за стрелба.
— Яж ми хуя, пий пикня, да еба майка ти в гъза — изрецитира мерачът в системата за връзка.
— Хуутаул, Шест, огън, повтарям, огън.
— Огън! — заповяда командирът на мерача. Три трасиращи снаряда прорязаха линия през пустинята и трите попаднаха в целта.
— Цел поразена! — мигновено докладва командирът. — Ляв траверс, цел две, беердеем.
— Целта виждам! — каза мерачът, когато закова прицела.
— Огън! — Секунда по-късно: — Целта унищожена! Спрете огъня, траверс вдясно! Беердеем, цел три, разстояние хиляда и петстотин! — Куполът на танка се завъртя на другата страна.
— Целта виждам!
— Огън! — Третият изстрел също попадна в целта, десет секунди след първия.
И трите бронетранспортьора горяха. Ослепително ярката бяла светлина чак му пречеше да гледа. В следващия момент проблеснаха пламъци вляво и вдясно от позицията му.
— Атака!
Двайсет танка „Брадли“ се стрелнаха от убежищата си, със завъртени на деветдесет градуса куполи; мерачите им трескаво търсеха вражески танкове. Започна кратка и безмилостна престрелка, която продължи десет минути и три километра. Машините на противника се опитваха да се оттеглят, но не можеха да стрелят ефективно назад. Бяха изстреляни две противотанкови ракети, но и двете не стигнаха до целите си и избухнаха в пясъка, когато подвижните им установки бяха унищожени от танковия огън. Тежките им картечници нямаха достатъчно мощност, за да пробият челната броня на „Брадли“. Вражеският отряд, включващ общо тридесет машини, беше унищожен.
— Уулфпак, тук Хуут-Шест-Актуал. Мисля, че ги унищожихме всички. Няма жертви от наша страна — добави той. Брей, дявол да го вземе, тия „Брадли“ си ги биваше.
— Радиообменът се оживи, сър — докладваха от електронното разузнаване.
— Искат артилерийска подкрепа — намеси се бързо един саудитски офицер.
— Хуут, скоро очаквай малко стрелба — предупреди Едингтън.