Доктор Мохамед Мауди стоеше до лабораторната маса. Висок, слаб и мургав, той се държеше малко студено, но бе опитен. Щом я видя да се приближава, лекарят се обърна и забеляза начина, по който Жана Батист изхвърли иглата.
— Какво има, сестро?
— Пациентът Мкуза. Бенедикт Мкуза. Африканец от мъжки пол, осемгодишен. — Тя му подаде историята на заболяването. Мауди отвори папката и я прегледа. За сестрата — християнка или не, тя беше свята жена и отлична сестра — симптомите се бяха появявали един след друг. Историята на болестта бе много по-опасна за лекаря. Главоболие, студ, треска, дезориентация, възбуда, а сега и признаци за вътрешен кръвоизлив. Ако избиеха и петна от кръвоизливи по кожата…
— В общото отделение ли е?
— Да, докторе.
— Незабавно го преместете в изолатора. Идвам след половин час.
— Да, докторе. — На излизане тя изтри челото си. Трябва да беше от жегата. Човек никога не можеше да свикне с нея, не и ако идва от северна Европа. Може би трябваше да вземе един аспирин…
7.
ОБЩЕСТВЕН ОБЛИК
Започна се рано, когато два самолета Е-3В, патрулиращи между военновъздушните бази „Тинкър“ в Оклахома и „Поуп“ в Северна Каролина, излетяха от втората в осем часа местно време и се насочиха на север. Беше решено, че блокирането на всички местни летища ще е прекалено. Националното летище във Вашингтон остана затворено — и тъй като нямаше конгресмени, които да бързат за полет към своите избирателни райони (специалният им паркинг беше добре известен), дори изглеждаше, че летището ще си остане така — а контролът в другите две, Дълес и Балтимор-Вашингтон, бе извънредно засилен. Самолетите трябваше да избягват преминаването през двайсеткилометровия кръг около Белия дом. В случай че някой се насочеше към него, той моментално щеше да бъде предупреден. Ако пренебрегнеше предупреждението, пилотът скоро щеше да открие, че в непосредствена близост до него лети изтребител. Ако и това не помогнеше, третият етап беше очевиден и зрелищен. Две ескадрили от по четири изтребителя F-16 обикаляха града на височина съответно от пет хиляди и петстотин и шест хиляди метра. Височината заглушаваше шума и им позволяваше да достигат свръхзвукова скорост почти незабавно, но белите следи по синьото небе бяха толкова очебийни, колкото и онези, които някога 8-а ескадрила бе проследила над Германия.
Приблизително по същото време военно-полицейската бригада към вашингтонската Национална гвардия се преразгърна, за да установи контрол над „уличното движение“. В страничните улици имаше повече от сто бронирани коли, всяка придружена от автомобил на полицията или ФБР, които контролираха движението, като блокираха пътищата. Почетна гвардия, събрана от всички военизирани институции, стоеше от двете страни на улиците, които щяха да бъдат използвани. Не можеше да се каже коя от пушките е наистина заредена.
Някои хора всъщност очакваха предохранителните мерки да не бият на очи, защото бронираните машини бяха изтеглени.
В града имаше шейсет и един държавни глави. От гледна точка на сигурността, денят щеше да е ад за всички и медиите взеха мерки всички да могат да споделят впечатленията си.
За последния такъв случай Жаклин Кенеди се беше спряла на сутрешни (може би траурни?) дрехи, но оттогава бяха изминали трийсет и пет години и сега бяха достатъчни просто тъмни делови костюми, освен за онези чуждестранни официални представители, които носеха различни униформи (например Уелският принц), или за гостите от тропическите страни. Някои от тях щяха да са облечени в националните си носии и щяха да страдат от последиците от това в името на националното си достойнство. Дори само развеждането им из града и откарването им в Белия дом беше истински кошмар. После изникна проблемът как да ги подредят в процесията. По азбучен ред на държавите? Подреждането според това от колко време заемат поста си би дало прекалено предимство на неколцината диктатори, пристигнали тук, за да си осигурят известна международна легитимност. Всички те бяха дошли в Белия дом и след като достъпът на последните от опашката от американски граждани бе отрязан, бяха минали покрай ковчезите, спирайки, за да изразят личното си уважение, а оттам бяха преминали в Източната зала, където тълпа от представители на външното министерство се опитваше да организира поднасянето на кафе и сладки.