— Надявам се, че имението е запазило автентичната феодална атмосфера. Проблемът е в това, че той иска една доста сериозна цена и, разбира се, не знам дали сделката ще се осъществи, но ние с Грег обичаме да съчетаваме полезното с приятното.
— Искам предварително да ви се извиня, мадам, ако случайно не ме разберете, но едва ли при посещението ви в Ярдли Чейс е необходимо да взимате диаманта със себе си.
В очите на жената се появиха острота и твърдост, които заличиха детското й изражение. Изведнъж тя се състари.
— Трябва да е с мен, когато отидем там.
— Струва ми се, че в известната колекция бижута на рода Ярдли има един подобен диамант, нали? — обадих се внезапно аз.
— Така е — каза рязко госпожица Марвъл.
Чух Поаро да си мърмори нещо под носа:
— О, c’est comme ca16! — Сетне с по-висок глас, с типичния си маниер да удря точно в целта (което твърдеше, че се дължи на познанията му по психология), продължи: — Значи без съмнение вие вече се познавате с лейди Ярдли или може би съпругът ви?
— Грегъри я познава отпреди три години, когато тя беше на запад — каза тя. Поколеба се за миг, след което учудено добави: — Ама вие никога ли не четете вестник „Хайлайф“?
И двамата се почувствахме виновни, дори засрамени.
— Попитах, защото тази седмица има статия за най-известните бижута и наистина е доста любопитна — довърши ни окончателно тя.
Станах, отидох до масата в другия край на стаята и се върнах с въпросния вестник. Госпожица Марвъл го взе, намери статията и започна да чете на глас:
— Сред известните скъпоценни камъни може да бъде включен и диамантът „Звездата на Изтока“, който в момента е притежание на семейство Ярдли. Предшественикът на лорд Ярдли донесъл камъка от Китай и се говорело за някаква интересна история, свързана с него. Според нея този камък бил дясното око на някакъв Бог. Друг диамант, абсолютно еднакъв по форма и големина с този, е бил лявото око, но той също бил откраднат. „Едното око ще отиде на запад, а другото — на изток, докато се срещнат отново. И тогава триумфално ще се завърнат при своя Бог.“ Любопитно съвпадение е, че в момента съществува диамант, който много се доближава по описание до тъй наречения „Звездата на Запада“ или „Западната звезда“. Той е собственост на прочутата филмова звезда Мери Марвъл. Сравнението между двата камъка би било много интересно. — Тя спря.
— Epatant — промърмори Поаро. — Без съмнение една невероятна история. — Обърна се към Мери Марвъл и рече: — Нали не се боите, мадам? Нали нямате никакви суеверни предразсъдъци? Не се страхувате да срещнете тези два сиамски близнака, още по-малко да очаквате някакъв си китаец да се появи, да ги грабне и да ги отнесе в Китай, нали?
Тонът му беше подигравателен, но успях да забележа едва доловима нотка на сериозност.
— Не вярвам, че диамантът на лейди Ярдли е толкова хубав, колкото моя — каза тя. — Във всеки случай ще проверя.
Какво още искаше да каже Поаро не разбрах, защото в същия момент вратата се отвори и един добре изглеждащ мъж нахълта в стаята. Имаше къдрава, лъскава черна коса. Ботушите му бяха от лачена кожа. От главата до петите той олицетворяваше романтичния герой.
— Споменах, че може би ще намина, за да те видя, Мери — каза Грегъри Ролф. — И ето ме тук. Е, какво мисли мосю Поаро за нашия малък проблем? Вероятно смята, че е просто една лоша шега, както мисля и аз, нали?
Поаро се усмихна на големия актьор. Контрастът между двамата беше доста смешен.
— Шега или не, господин Ролф, посъветвах съпругата ви да не взима диаманта със себе си в Ярдли Чейс този петък — сухо рече той.
— Същото мисля и аз, сър. И вече й го казах. Но като всяка жена предполагам, че не би понесла мисълта друга жена да я засенчи, особено когато се отнася за бижута.
— Каква глупост, Грегъри! — остро изрече Мери Марвъл и се зачерви от яд. Поаро сви рамене.
— Мадам, дадох ви съвет. Повече от това не мога да направя. C’est fini17.
Той се поклони на двамата, когато ги изпрати до вратата.
— Олеле! — възкликна той. — Histoire des femmes18! Добрият съпруг каза всичко точно на място, tout de meme19 определено не беше тактичен! Със сигурност не беше.
Разказах му моите смътни спомени и той закима енергично.
— Така си и мислех. Но зад тази история се крие нещо интригуващо. С твое разрешение, приятелю, ще се разходя. Изчакай ме, докато се върна. Обещавам ти, че няма да се бавя.
Дремех на стола, когато хазяйката почука на вратата и надникна в стаята.