— Eh bien?
— Потеглили от Булон… но изобщо не пристигнали.
— Как?
— Мосьо Поаро, това не е била редовната кола, и колата, и адютантът били фалшиви. Истинската кола била намерена в страничен път, а адютантът — със здраво запушена уста и вързан.
— А фалшивата кола?
— Все още не е заловена.
Поаро нетърпеливо махна с ръка.
— Невероятно! Сигурно няма да се изплъзне от внимание за дълго.
— Така мислехме и ние. Струваше ни се, че е само въпрос на щателно претърсване. В тази част на франция е обявено военно положение. Бяхме убедени, че колата не може да остане дълго време незабелязана. Френската полиция и нашите хора от Скотланд Ярд заедно с военните полагат всички сили. Невероятно е, както сам казахте, но засега нищо не е открито.
В този момент някой почука на вратата. Влезе млад офицер и връчи на лорд Естър плик, покрит с печати.
— Направо от Франция, сър. Донесох го тук, както наредихте.
Министърът нетърпеливо разкъса плика и възкликна. Офицерът се оттегли.
— Най-сетне новини! Тази телеграма току-що е дешифрирана. Открили са втората кола, а също и секретаря Даниълс, упоен с хлороформ, вързан и със запушена уста, в една изоставена ферма, близо до К. Нищо не си спомня, освен че някой затиснал устата и носа му с нещо и той се опитал да се освободи. Полицаите са убедени в достоверността на думите му.
— И нищо друго ли не са намерили?
— Не.
— И трупа на министър-председателя? В такъв случай има още надежда. Но все пак е странно. Защо, след като са се опитали тази сутрин да го застрелят, сега си създават толкова грижи да го запазят жив?
Додж поклати глава.
— Едно нещо е съвсем сигурно. Решени са на всяка цена да му попречат да присъства на конференцията.
— Ако това е в границите на човешките възможности, министър-председателят ще присъства. Дано само не е твърде късно. Сега, господа, разкажете ми всичко отначало. Трябва да знам също и за тази история с покушението.
— Миналата нощ министър-председателят, придружен от един от секретарите си, капитан Даниълс…
— Същият, който го е придружил във Франция ли?
— Да. Както казах, те отидоха с кола до Уинзор, където министър-председателят имаше среща. Рано тази сутрин той се е връщал в града и по пътя беше направен опит за покушение.
— Един момент, ако обичате. Кой е този капитан Даниълс? Имате ли досието му?
Лорд Естър се усмихна.
— Мислех си, че ще ме попитате. Не знаем много за него. Не е от известно семейство. Служил е в английската армия и е извънредно способен секретар, тъй като е изключително надарен лингвист. Мисля, че говори седем езика. Ето защо и министър-председателят го избра да го придружи във Франция.
— Има ли роднини в Англия?
— Две лели. Госпожа Евърард, която живее в Хемпстед, и госпожица Даниълс, тя пък живее до Аскът.
— Аскът ли? Това не е ли близо до Уинзор?
— Не сме пренебрегнали тази подробност, но тя няма да доведе доникъде.
— В такъв случай смятате, че капитан Даниълс е извън подозрение?
В отговора на лорд Естър се долови горчивина:
— Не, мосьо Поаро. В наши дни бих се поколебал, преди да кажа за когото и да било, че е извън подозрение.
— Разбирам, милорд, че министър-председателят е бил заобиколен с бдителна полицейска охрана, която е трябвало да предотврати всяко нападение.
Лорд Естър кимна.
— Точно така. Друга кола с детективи в цивилни дрехи следвала отблизо колата на министър-председателя. Господин Макадам не знаеше нищо за тези предпазни мерки. Той самият е много смел човек и би ги отпратил. Но естествено полицията от своя страна взе мерки. В действителност шофьорът на премиера, О’Мърфи, е човек от криминалния отдел на Скотланд Ярд.
— О’Мърфи? Това не е ли ирландско име?
— Да, ирландец е.
— От коя част на Ирландия?
— Мисля, от Каунти Клер.
— Tiens65! Но продължете, милорд.
— Колата тръгва за Лондон. Тя е затворена. Той седи вътре с капитан Даниълс. Както обикновено втората кола ги следва. Но за нещастие по неизвестни причини колата на министър-председателя се отклонява от главния път…
— След един завой на пътя ли? — прекъсна го Поаро.
— Да… но откъде знаете?
— О, c’est evident66! По-нататък!
— Неизвестно по каква причина — продължи лорд Естър — колата на премиера напуска главния път. Полицейската кола, без да подозира за отклонението, продължава по шосето. Съвсем скоро колата на министър-председателя бива спряна на пустия път от група маскирани мъже. Шофьорът…