Етерна представляваше красива гледка, голямо синьо-зелено кълбо, блеснало на дневната светлина. Континентите й бяха по-обширни от земните, океаните й — по-малки. Не се виждаха големи планински вериги, нито заснежени върхове, ала езерата и реките бяха многобройни. Речните басейни се намираха сред обрасли с гъсти гори възвишения, които нагъваха голяма част от повърхността и оставяха малко равнинни пространства, Слоеве облаци висяха над сушата като разхвърляни валма памук, малки по площ, пръснати нашироко, но гъсти, обемисти и многобройни.
През мощни бинокли се виждаха градове и също повечето разположени на поляни, около които безброй дървета се спущат към реките. Имаше също тесни, криволичещи пътища и тънки, паякоподобни мостове. Между по-големите градове се точеха неясни черти, навярно железопътни линии, но от такова разстояние не личаха достатъчно подробности, които да показват истинското им предназначение.
Паскоу, социологът, свали бинокъла от очите си и каза:
— При положение че нощната страна е много сходна с дневната, смятам, че общата им численост е не повече от сто милиона. При това изхождам от изследвания на други планети. Когато преброиш граховите зърна във всеки буркан от голяма и разнообразна сбирка, можеш да правиш доста точни предположения. Най-много сто милиона.
— Малко са за планета с такива размери и плодородие, нали? — попита капитан Лий.
— Не непременно. В далечното минало и ние не сме били повече. А погледни ни сега.
— Значи изводът е, че тези почакаймалковци са сравнително млада раса?
— Възможно е. От друга страна, може да са стари, изкуфели и да измират бързо. Или пък се размножават бавно и естественият им прираст не е голям.
— Аз не поддържам теорията за измирането — обади, се Уолтърсън, геофизикът. — Ако са били някога много по-многобройни, отколкото са сега, на планетата все още щяха да личат белези от това. Едно огромно, културно наследство оставя следи за векове. Помните ли онова място на някогашен град, което открихме на Херкулес? Дори туземците не го знаеха, тъй като следите му се виждаха само от значителна височина.
Послужиха си пак с биноклите, потърсиха поне слаби признаци на ред в обширните горски масиви. Такива признаци не се виждаха.
— Или съществуват отскоро, или бавно се размножават — заяви Паскоу. — Такова е мнението ми, ако то изобщо струва нещо.
Взирайки се намръщено в синьо-зеленото кълбо, Лий каза мрачно:
— Според нашите изпитани в космоса стандарти свят със сто милиона жители е слаб. Едва ли е достатъчно силен да уплаши някой дребен бюрократ, а камо ли да разтревожи самия Съвет. — Той се обърна и повдигна въпросително вежди, когато до него се приближи един свързочник. — Какво има?
— Радиограма от Сектор Девет, сър.
Като разгъна съобщението, Лий видя, че е надлежно дешифрирано, и го прочете гласно.
19.20. От Земята Щаб на отбраната до командира линеен кораб „Гръмовержец“. Лекият кръстосван „Пламък“, командир лейтенант Малори, прехвърлен вашия район за изследване Пулок. Двадесета ескадра тежки кръстосвани готова Арлингтънския космодрум, Сектор Девет. С настоящето ви упълномощаваме да повикате въпросните сили и да поемете командуването само при неотложна нужда. Команд. Операт, отд. ЩО. Земя.
Лий прибра съобщението в папката си, повдигна рамене и рече:
— Май не им се ще твърде да рискуват.
— Да — съгласи се Паскоу малко язвително. — Затова са струпали подкрепления достатъчно близо, за да могат да бъдат повикани, но твърде далеч, за да имаме някаква полза от тях. „Пламък“ не може да стигне дотук за по-малко от седем седмици. Корабите в Арлингтън не могат да изминат това разстояние за по-малко от деветнадесет-двадесет седмици дори при свръхскорост. Дотогава ще ни опекат, ще ни изядат, ще се оригнат и ще ни забравят.
— Не разбирам защо е всичката тази нервност — възнегодува Уолтърсън. — Тоя разузнавач Бойдъл пристигнал и си заминал, без да загуби ядивните си части, нали така? Където може да отиде един, могат да отидат и един милион.
Паскоу го изгледа със съжаление.
— Самотен пришълец рядко уплашва някого. В това именно е предимството на разузнавачите. Спомнете си за Реми 11. Някой си Джеймс го открива, слиза там, сприятелява се, става побратим, накрая излита сред приветствия и сърдечно „на добър път“. После пристигат три кораба с бойци, униформи и оръдия. Това местните жители вече не могат да преглътнат. Според схващанията на ремийците такова количество представлява критична маса. Резултат: Ремийската война, която — ако помните историята — била дълга, скъпа и ожесточена.