За секунда се бе замислила дали да не изгълта всичките „дриймбоути“ и да прекрати веднъж завинаги ужасния си живот… и навярно щеше да го стори, ако не беше бебето. Кой щеше да се грижи за него, ако тя умре? Щеше да умре от глад в креватчето си, каза си тя и потръпна при страшната мисъл.
Не, нямаше да се самоубива, ала никога досега не се беше чувствала толкова смазана, обезсърчена и наранена. И мръсна. Макар че унижението не беше нещо ново за нея — било от страна на Фил (преди да изгуби интерес към секса, доста си падаше по „тройките“, в които участниците задължително бяха яко дрогирани), било от други хора, а нерядко и от самата себе си… Сами Буши така и не се научи да бъде своя най-добър приятел.
В биографията ѝ имаше и доста авантюри за една нощ. Веднъж, когато бе в гимназията и баскетболният отбор на „Дивите котки“ бе спечелил купата, тя пусна на четирима от играчите — един след друг — на купона по случай победата. Петият, с когото щеше да преспи, припадна в ъгъла. Идеята за всичко това бе изцяло нейна. Също така бе продавала онова, което Картър, Мел и Франки Делесепс си бяха взели насила. Най-често на Фрийман Браун, собственика на „Браунис“, където пазаруваше най-често, понеже ѝ даваше на вересия. Беше възрастен и не миришеше много приятно, ала си беше похотливец и това напълно я устройваше. Правеше така, че той да свърши бързо. Обикновено след шест тласъка на матрака в склада той се изпразваше и изгрухтяваше доволно. Това не я караше да се гордее със себе си, но пък бе успокояващо да знае, че може да пазарува на кредит, особено ако закъса към края на месеца, а Литъл Уолтър имаше нужда от памперси.
Освен това Брауни никога не я беше наранявал.
За разлика от случилото се снощи. Делесепс не беше толкова лош с нея, ала Картър нарочно ѝ причини болка горе и я накара да кърви долу. После стана още по-зле — когато Мел Сиърлс свали панталоните си, тя зърна огромен инструмент. Бе виждала такива само по порнофилмите, които Фил обичаше да гледа, преди интересът му към метамфетамините да измести напълно интереса му към секса.
Сиърлс я язди здраво и въпреки че тя се опита да си спомни какво бяха правили с Дуди само преди два дни, това никак не ѝ помогна. Остана суха като август без дъжд. До момента, в който протритото от Картър Тибодо не се превърна в кървяща рана. Тогава вече имаше лубрикация. Усещаше я как се събира на локвичка под нея, топла и лепкава. Лицето ѝ също бе мокро от сълзите, които се стичаха по страните ѝ. По време на безкрайната езда на Мел Сиърлс даже ѝ мина през ума, че нищо чудно този изрод да я убие. И ако станеше така, какво щеше да се случи с Литъл Уолтър?
През цялото това време до слуха ѝ достигаха крясъците на Джорджия Ру: „Дайте ѝ да се разбере! Дайте ѝ добър урок на тая лесба! Накарайте я да пищи!“
И Сами пищеше. Караваната се огласяше от писъците ѝ, а бебето ѝ пригласяше от креватчето си в съседната стая.
Накрая я заплашиха, че ако не си държи устата затворена, ще стане още по-зле, и я оставиха кървяща на дивана. Разкъсана, но жива. Сами видя отразените в тавана светлини на фаровете, след което те бързо избледняха с отдалечаването на колата към града. Вече бяха само двамата с Литъл Уолтър. Тя го взе на ръце и започна да го люлее, вървейки из помещението, като спря само веднъж — за да си сложи бикини (но не онези розовите; за нищо на света не би ги обула отново) и да подпъхне тоалетна хартия около слабините си. Имаше тампони, естествено, но изтръпваше само при мисълта да пъхне нещо във вагината си.
Най-сетне главичката на бебето се отпусна на рамото ѝ и тя усети как слюнката му навлажнява кожата ѝ — сигурен знак, че е заспало дълбоко. Положи го внимателно в креватчето (молейки се да не се събуди посред нощ) и едва тогава извади кутията за обувки от килерчето. „Дриймбоутът“ — единственото, което знаеше за него, беше, че е изключително мощно успокоително — първо премахна болката „Там Долу“, а после буквално изтри всичко. И тя спа в продължение на дванайсет часа.
До този момент.
Плачът на Литъл Уолтър бе като ослепително ярък лъч, прорязващ спусналата се над съзнанието ѝ мъгла. Тя скочи от леглото и се втурна към спалнята, убедена, че шибаното бебешко креватче, което Фил собственоръчно бе сглобил (естествено, солидно „напушен“), най-накрая се бе счупило. Миналата нощ, докато новоизлюпените ченгета се бяха занимавали с нея, Литъл Уолтър сериозно бе разклатил летвите на преградката. И навярно тази сутрин, когато се е събудил и е започнал да обикаля в кошарката, тя просто е рухнала…