Миналото лято случаят бе започнал да се движи, както бе смятал Хауи, към своята развръзка. По това време името на Рени бе започнало да се появява в някои от документите, с които главният прокурор се бе сдобил — предимно свързани с дейността на една корпорация от Невада, известна като „Таун Венчърс“. Парите на въпросната корпорация изчезвали на запад вместо на изток — не към Карибите, а във вътрешността на Китай, където ключовите съставки на антиконгестантите29 се изкупуваха без никакви неудобни въпроси.
Защо Рени си позволяваше да лъсне по такъв начин? Хауи Пъркинс бе стигнал до един-единствен извод — печалбата му бе нараснала толкова бързо до рекордни стойности, че просто нямаше как да бъде изпрана само чрез една, па макар и „свята“, пералня. Впоследствие името на Рени се появяваше и в документи, свързани с поне десетина други фундаменталистки църкви на североизток. Обаче „Таун Венчърс“ и другите църква (без да се броят още пет-шест религиозни радиостанции, никоя от които не можеше да се мери с мащабите на Радиото на Исус) бяха първите истински грешки на Големия Джим. Те бяха съшити с висящи конци. Тези конци можеха да бъдат издърпани и рано или късно — най-често рано — всичко се разплиташе.
„Не си могъл да се откажеш, нали? — помисли си Бренда, докато седеше зад бюрото на съпруга си и разучаваше материалите. — Направил си милиони — може би десетки милиони — и рисковете да те хванат са се вдигнали до небесата, ала въпреки всичко не си могъл да се откажеш. Като маймунка, която пада в капана, защото се лакоми за храната. Разполагал си с огромно състояние и в същото време си продължил да живееш в старата си триетажна къща и да продаваш коли в онази дупка на шосе 119. Защо?“
Всъщност знаеше отговора. Не беше заради парите, а заради Честърс Мил. Честърс Мил, който възприемаше като собствен град. Ако седеше на пейка край морето някъде в Коста Рика или начело на богата трапеза в охранявано имение в Намибия, Големия Джим щеше да се превърне в Малкия Джим. Защото един човек без големи амбиции и цели винаги е малък човек, без значение колко долара има в банковите му сметки.
Бренда се замисли дали ако се изправеше срещу Рени с информацията, която притежаваше, щеше да съумее да постигне някакво споразумение с него? Да го накара да направи нещо срещу мълчанието ѝ? Не беше никак сигурна в това. А и се боеше от подобен сблъсък. Щеше да е отвратителен, а най-вероятно и опасен. Би било добре Джулия Шамуей да бъде с нея. Както и Барби. Само дето Дейл Барбара се бе превърнал в новата мишена на Големия Джим.
„Можеш да си позволиш да почакаш малко — изрече със спокоен (и в същото време твърд тон) гласът на Хауи в съзнанието ѝ, — аз също изчаквах да събера определени доказателства, ала на твое място не бих чакал твърде дълго, скъпа. Защото колкото по-дълго продължи тази обсада, толкова по-опасен за теб ще стане той.“
Тя се сети как Хауи се бе спрял в онзи слънчев ден, за да притисне устни към нейните, преди да потегли с колата си за последен път. Познаваше устните му като своите и ги обичаше също толкова силно. Спомни си и как я бе погалил по шията. Сякаш бе предусетил наближаващия край и бе решил с едно последно докосване да компенсира всичко. Макар и да съзнаваше колко наивно-романтично звучи тази идея, на нея ѝ се искаше да ѝ повярва и очите ѝ се изпълниха със сълзи.
Изведнъж принтираните страници и машинациите, описани в тях, вече ѝ се струваха доста по-незначителни. Онова, което беше най-важно, бе празнотата, зейнала в нея — черната дупка, която се бе появила със светкавична бързина в живота ѝ, изсмуквайки щастието и любовта, които бе приела за даденост. Бренда се запита дали горкият глупак Анди Сандърс се чувстваше по същия начин. Най-вероятно да.
„Ще изчакам двайсет и четири часа. Ако утре вечер Куполът все още е на мястото си, ще отида при Рени с тези материали — с копие на тези материали, и ще му кажа, че ще трябва да преотстъпи властта си в полза на Дейл Барбара. И ще му дам да разбере, че ако не го направи, ще прочете за своя бизнес с производство на наркотици във вестника.“
— Утре — измърмори Бренда и затвори очи. Две минути по-късно вече спеше дълбоко в стола на Хауи. В Честърс Мил настъпи време за вечеря. Някои ястия (в това число пилето със сметана за стотина души в „Дивата роза“) бяха приготвени на електрически или газови печки благодарение на генераторите, които все още работеха, обаче имаше и хора, които се върнаха към фурните на дърва — било за да пестят газта, било защото дървата бяха единственото гориво, с което в момента разполагаха. В резултат на това стотици комини забълваха дим, който се издигна в неподвижния въздух под невидимия свод на Купола.