Бе изтървала повода на Кловър и кучето моментално се хвърли към Тибодо. Зъбите му изтракаха срещу корема му и разкъсаха ризата му. Дрехата зейна и под нея се мярна гола плът, принуждавайки Картър да отстъпи назад. Овчарката явно се бе устремила към жизненоважните му органи.
— Махни го от мен! — изкрещя Тибодо. Вече съвсем не звучеше смело. — Ще ме убие!
О, да — Кловър се опитваше да направи точно това. Той опря предните си лапи върху бедрата на мъжа, движейки муцуната си нагоре-надолу, докато Картър се мъчеше да се отбранява. Отстрани изглеждаше като немска овчарка, караща велосипед. Изведнъж смени ъгъла на атака и захапа дълбоко рамото на Тибодо, изтръгвайки нов пронизителен вик от него. После кучето се насочи към гърлото му. Картър успя да го подпре с длани в последния възможен момент, за да спаси трахеята си.
— Накарай го да спре!
Франк се протегна към влачещия се повод. Кловър изтрака с челюсти към пръстите му и Делесепс побърза да се отдръпне назад. Овчарката отново насочи вниманието си към човека, който бе блъснал господарката му надолу по стълбите. Разкри двойна редица от искрящо бели зъби и се изстреля към врата на Тибодо. Картър понечи да се предпази с ръка, обаче Кловър я захапа и започна да я разтърсва, както обичаше да прави с любимите си играчки. Само че играчките му не кървяха, за разлика от дланта на едрия мъж.
Пайпър вече се качваше бавно по стълбите, притискайки лявата си ръка към тялото си. Лицето ѝ представляваше кървава маска. Един зъб бе залепнал в ъгълчето на устата ѝ и се поклащаше там като остатък от храна.
— РАЗКАРАЙ ГО ОТ МЕН! РАЗКАРАЙ ШИБАНОТО СИ КУЧЕ ОТ МЕН!
Преподобната тъкмо отваряше уста, за да каже на Кловър да престане, когато видя как Фреди Дентън изважда пистолета си.
— Не! — изкрещя жената. — Не, ще го накарам да спре!
Фред се обърна към Мел Сиърлс и посочи към кучето със свободната си ръка. Мел пристъпи напред и изрита овчарката в хълбока. Ритникът му беше много силен, понеже в гимназията се бе специализирал в шутирането от воле. Кучето бе запратено настрани и челюстите му изпуснаха кървящата, разкъсана длан на Тибодо, където два пръста сочеха в различни посоки, сякаш бяха изкривени пътни знаци.
— НЕ! — изкрещя отново Пайпър; толкова силно, че светът посивя пред очите ѝ. — НЕ УБИВАЙТЕ КУЧЕТО МИ!
Фреди не ѝ обърна никакво внимание. В същия миг Питър Рандолф изскочи от двойните врати с разпасана риза, разкопчани панталони и последния брой на списание „Сред природата“ (което четеше в тоалетната) в ръка, ала Дентън не обърна никакво внимание и на него. Той насочи автоматичния си пистолет към кучето и натисна спусъка.
Изстрелът проехтя оглушително сред заградения площад. Горната част от черепа на Кловър се разлетя сред облак от кръв и костици. Кучето направи една стъпка към крещящата си, окървавена господарка, после още една и се строполи на стълбите.
Все още с оръжие в ръка, Фред пристъпи напред и сграбчи преподобната за раненото ѝ рамо. То моментално нададе безмълвен вопъл на пламтяща болка. Въпреки това тя не можеше да откъсне очи от немската овчарка, която бе отгледала от мъничко пале.
— Арестувана си, ненормална кучко — каза Фред и завря лицето си — пребледнялото си, плувнало в пот, чиито очи сякаш всеки момент щяха да изхвръкнат от орбитите — толкова близо до нейното, че слюнката му я опръска. — И всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу ненормалния ти задник.
От другата страна на улицата клиентите на „Дивата роза“ излизаха един след друг през вратите му. Сред тях беше и Барби, който все още носеше престилката и бейзболната си шапка. Джулия Шамуей обаче пристигна преди всички тях на площадчето.
Тя огледа бързо сцената, без да се спира толкова на подробностите, колкото да добие представа за общата картина — застреляно куче; скупчени полицаи; окървавена, пищяща жена, чието ляво рамо стърчи по-високо от другото; плешиво ченге — шибаният Фреди Дентън, — което я разтърсва за ранената ръка; и още повече кръв по стълбите, което означаваше, че Пайпър или е паднала, или е била блъсната.