— Да-а-а… — въздъхна тежко тя. Отчаяно ѝ се искаше не тя, а Хауи да водеше този среднощен разговор, ала нямаше как.
— Бях ти казал, че ако ракетата не успее да пробие Купола, днес може да ме арестуват. Спомняш ли си?
— Разбира се.
— Е, не ме арестуваха. Хитрото дебело копеле явно чака да избере най-благоприятния момент за действие. Обаче едва ли ще чака твърде дълго. Почти съм сигурен, че това ще стане утре — тоест днес, може би сутринта или някъде в ранния следобед…
— За какво ще те арестуват според теб?
— Нямам представа, но няма да е за кражба от магазин примерно. А след като ме вкарат зад решетките, може да ми се случи някакъв инцидент… Нагледал съм се на сума ти такива примери в Ирак.
— Но това е лудост! — възкликна тя, въпреки че усещаше смразяващата, кошмарна правдоподобност на думите му.
— Помисли малко, Бренда. Рени трябва да заличи уликите срещу себе си, нуждае се от изкупителна жертва, а и новият шериф е в джоба му. Както се казва, звездите са на негова страна.
— И бездруго смятах да се видя с него — отбеляза Бренда. — И смятах да взема и Джулия с мен от съображения за сигурност.
— Не взимай Джулия — посъветва я Барби, — но не отивай сама.
— Да не би да мислиш, че той ще…
— Не знам какво ще направи, нито колко далеч ще стигне. На кого можеш да се довериш, като изключим Джулия?
Мислите ѝ се върнаха към вчерашния следобед — как стоеше на Битч Роуд след потушаването на пожара и се чувстваше добре, защото в тялото ѝ бушуваха ендорфини. Тогава Ромео Бърпи ѝ беше подхвърлил, че трябва да се кандидатира за шеф на пожарната.
— Роми Бърпи — каза.
— Добре, значи ще отидеш заедно с него.
— Да му кажа ли какво е събрал Хауи за…
— Не — гласеше категоричният отговор. — Той е просто твоята застраховка „Живот“. Ето ти още една — заключи някъде лаптопа на мъжа си.
— Добре… но ако скрия лаптопа и оставя разпечатката на Джулия, какво ще покажа на Джим? Да принтирам втори екземпляр, може би…
— Не. Един е напълно достатъчен. Поне за момента. Едно е да го стреснем мъничко, а съвсем друго — да го ужасим. Това само би го направило още по-непредсказуем. Бренда, как смяташ, според теб Рени замесен ли е във въпросните далавери?
В отговора ѝ нямаше никакво колебание:
— Вътре е и с двата крака. — След като Хауи бе напълно убеден в това, тя не виждаше никакви причини да се съмнява.
— А запозната ли си добре със съдържанието на файла?
— Не помня точните цифри и имената на всички банки, които са използвали, но принципно да.
— Значи ще ти повярва — заключи Барби. — Без значение дали имаш втори екземпляр на разпечатката, ще ти повярва и още как.
5.
Бренда сложи разпечатаните страници от файла „ВЕЙДЪР“ в плътен кафяв плик. Върху него написа името на Джулия. Остави плика на кухненската маса, след което отиде в кабинета на Хауи и заключи лаптопа му в сейфа. Сейфът беше малък и трябваше да завърти макинтоша настрани, ала все пак успя да затвори вратичката. За финал завъртя шифрованата ключалка за комбинациите не веднъж, а два пъти, както я бе съветвал покойният ѝ съпруг. Тъкмо го направи и лампите угаснаха. За момент уплашено си помисли, че по някакъв начин е прекъснала захранването с набирането на допълнителната комбинация. После обаче осъзна, че генераторът на къщата просто е спрял да работи.
6.
Вторник сутринта, точно в шест часа и пет минути Големия Джим, пременен в бял халат с размерите на платно на ветроходен кораб, седеше на масата в кухнята и пиеше ко̀ла, когато Младши влезе. Бледото му лице бе изпито и брадясало, а косата му стърчеше на сплъстени фъндъци.
— Хубавият ден започва с хубава закуска — подхвърли Младши и кимна към ко̀лата.
Баща му вдигна кутийката, отпи глътка и я остави на масата.
— Няма кафе. Всъщност има, но няма ток. На генератора му свърши газта. Не искаш ли и ти една ко̀ла? Все още са студени, а и като те гледам, няма да ти се отрази зле…
Младши отвори хладилника и се вгледа в тъмния му интериор.
— Да не искаш да повярвам, че не си способен да забършеш няколко допълнителни бутилки по всяко време, когато си поискаш?
Отначало думите му сепнаха Големия Джим, ала после той се отпусна. Въпросът на сина му бе напълно основателен и не означаваше, че той знае нещо. Гузен негонен бяга, напомни си Рени старата народна мъдрост.
— Да кажем, че в политически план сега моментът не е особено подходящ…
— Аха.