— Което прави три тона и двеста килограма като тегло… — замисли се Барби. — Нали?
Ръсти кимна.
— Плюс тежестта на самата бутилка. Да, доста тежичко си е — ще ти трябва самотоварач или хидравличен крик, — но не е невъзможно за пренасяне. По документи полезният товар на един пикап „Додж Рам“ е три хиляди и четиристотин килограма, но по всяка вероятност може да се справи и с повече. Една от тези средноголеми бутилки без проблеми ще се събере в „коритото“ му. Е, краят й може да стърчи малко — Ръсти вдигна рамене, — но пък ще му туриш едно червено флагче и си готов.
— Доколкото виждам обаче, май тази е единствената — отбеляза Барби. — Вземем ли я, целият градски съвет остава без ток.
— Прав си… — съгласи се медикът и добави: — Освен ако Рени и Сандърс знаят откъде могат да се снабдят с други бутилки. И бас държа, че знаят и още как.
Барби прокара пръсти по синия надпис: „БОЛНИЦА «КАТИ РЪСЕЛ».“
— Това е, което си изгубил.
— Не сме го изгубили; било е откраднато. Точно това си мисля. Само че тук трябваше да има още пет от газовите ни бутилки, защото ни липсват общо шест.
Барби огледа продълговатото помещение. Въпреки наличието на масивните снегорини и големите контейнери с резервни части, дори и да бяха добре скрити, бутилките просто нямаше как да са тук. Особено около генератора.
— Забрави за откраднатото от болницата… — въздъхна той и се обърна към Ръсти — … и по-добре ми кажи къде съхраняват останалите газови бутилки в града.
— Не знам.
— А за какво могат да ги използват?
— Нямам никаква представа — вдигна рамене Ръсти, — обаче смятам да разбера.
Падат розови звезди
1.
Барби и Ръсти спряха отвън и жадно поеха вечерния въздух. В него все още се усещаше мирис на дим от наскоро потушения пожар западно от града, обаче след тежките миризми на изгорели газове в хранилището той им се струваше като свеж планински полъх, галещ нежно лицата им. Барби носеше Гайгеровия брояч в кафявата пазарска чанта, която бе намерил в противоядреното укритие.
— Няма да издържи и ще се скъса — отбеляза Ръсти. Лицето му бе мрачно и изопнато от напрежение.
— Какво смяташ да предприемеш оттук нататък? — попита го Барби.
— Аз ли? Нищо особено. Ще се върна в болницата и ще си продължа с визитациите. Довечера обаче смятам да почукам на вратата на Джим Рени и да му поискам обяснение. Надявам се да има такова и се надявам да знае и къде са останалите запаси от газ, защото вдругиден генераторът на болницата ще остане без гориво дори и да намалим до минимум консумацията на електричество!
— До вдругиден всичко може да е свършило.
— Наистина ли го вярваш?
Вместо да отговори на въпроса му, Барби каза:
— Точно сега ми се струва малко опасно да притискаш градския съветник Рени.
— Точно сега? От тези твои думи веднага си личи, че си отскоро в Честърс Мил. Знаеш ли, че слушам тази песен от десет хиляди години или от колкото там Големия Джим управлява този град. Или казва на хората да се разкарат, или ги моли да проявят търпение. „За благото на града“ — както гласи дежурната му реплика. Тя е номер едно в неговия хитпарад. Градското събрание през март например се оказа пълна подигравка. Предложение за нова канализационна система? Съжалявам, градът не разполага с нужните средства, за да си я позволи. Предложение за промяна в градоустройството, за да се открият нови търговски площи? Страхотна идея, Честърс Мил се нуждае от повече приходи, хайде да построим супермаркет на шосе 117! От Катедрата по екология към Мейнския университет съобщават, че в езерото Честър имало твърде много отпадъчни води? Градските съветници препоръчват да се насрочи обществена дискусия по темата, защото всички знаят, че научните проучвания се правят от радикални псевдохуманни атеисти. Ами болницата? Как смяташ, тя нищо общо ли няма с благото на града?
— Естествено, че има — отвърна Барби, смутен от внезапния му изблик.
Ръсти сведе очи, пъхнал ръце в задните си джобове.
— Разбирам защо президентът е решил ти да поемеш контрола — каза, когато най-накрая вдигна поглед. — Мисля, че сега е последният възможен момент подобно нещо да се случи.
— Това е само една идея, нищо повече — усмихна се Барби и вдигна рамене. — Само дето… Рени и Сандърс си имат своите полицаи, а къде са моите хора?
Ръсти отвори уста да отговори, ала мобилният му телефон иззвъня. Той го отвори и погледна дисплея.