— Линда? Какво има?
Медикът се заслуша.
— Добре, разбирам. Щом си сигурна, че са добре… Сигурна ли си, че е била Джуди? А не Джанел? — Той помълча известно време, след което каза: — Според мен това е добра новина. Тази сутрин видях две други деца — и двете имаха краткотрайни пристъпи, които протекоха много бързо и после нямаха никакви проблеми. Обадиха ми се и трима разтревожени родители с подобни случаи, а Джини Т. ми докладва за четвърти. Може да е някакъв страничен ефект от онова, което захранва Купола.
Ръсти отново се заслуша.
— Защото нямаше кога да го направя — отвърна. Тонът му бе търпелив и спокоен. Барби си представи въпроса, на който трябваше да отговори: сума ти деца получават подобни пристъпи и ми го казваш чак сега?
— Ти ли ще вземеш момичетата? — попита Ръсти. Пауза. — Добре. Ако усетиш нещо нередно, веднага ми звънни. Ще дойда на секундата. И накарай Одри да остане с тях. Да. Аха. И аз те обичам. — Той прекъсна връзката, закачи телефона на колана си и прокара пръсти през косата си с такава ярост, че очите му се дръпнаха като на китаец. — Боже мили!
— Коя е Одри?
— Нашият златен ретривър.
— Разкажи ми за тези пристъпи.
Ръсти му разказа, без да пропусне нито казаното от Джани за Хелоуин, нито изреченото от Джуди за розовите звезди.
— Това за Хелоуин ми напомня за бълнуването на хлапето на Динсмор — замисли се Барби.
— Да, има нещо такова.
— Ами другите деца? Някое от тях говорило ли е за Хелоуин? Или за розови звезди?
— Родителите, които видях днес, споменаха, че децата им бълнували нещо по време на пристъпите, но били твърде изплашени, за да обърнат внимание на думите им.
— Самите хлапета не си ли спомнят?
— Дори не знаят, че са имали пристъпи.
— Това нормално ли е?
— Абсолютно нормално.
— Възможно ли е по-малката ти дъщеря да е имитирала по-голямата? Примерно… откъде да знам… защото иска да й обърнат внимание?
Ръсти не се бе замислял за това — всъщност не му бе останало време да обмисли този вариант. Сега обаче го направи.
— Възможно е, макар че не ми се вярва да постъпи така… — Той кимна към старичкия жълт Гайгеров брояч в чантата. — И сега какво? Ще тръгнеш на инспекция из града с това нещо?
— Не аз — усмихна се Барби. — Това бебче е собственост на града, а силните на деня не ме обичат много. Нямам никакво желание да ме спипат с него.
И той подаде чантата на парамедика.
— Аз също не мога. Ужасно съм зает в болницата.
— Знам — кимна Барби и му каза какво се изисква от него. Ръсти го изслуша внимателно и накрая се усмихна.
— Добре — отвърна. — Става, навит съм. Ти какво ще правиш, докато аз изпълнявам поръчките ти?
— Ще готвя в „Розата“. Специалитетът за тази вечер е „пиле а ла Барбара“. Искаш ли да ти изпратя няколко порции в болницата?
— Супер! — зарадва се Ръсти.
2.
На връщане към болницата Ръсти се отби в редакцията на „Демократ“ и предаде Гайгеровия брояч на Джулия Шамуей.
Тя го изслуша с усмивка, докато той й предаваше инструкциите на Барби.
— Този човек определено знае как да те натовари с отговорност. Ще се заема със задачата с най-голямо удоволствие.
Ръсти се замисли дали да я предупреди да внимава пред кого от жителите на Честърс Мил показва уреда, но после се отказа. Чантата бързо изчезна под бюрото й.
Докато вървеше към болницата, позвъни на Джини Томлинсън и я разпита за пристъпа на хлапето, за който му беше споменала.
— Съвсем малко детенце на име Джими Уикър. Обади се дядо му. Бил Уикър, ако не се лъжа…
Ръсти го познаваше. Той носеше пощата им.
— Наглеждал Джими, докато майка му отишла да зареди колата на бензиностанцията. Между другото там почти са свършили бензина и Джони Карвър е вдигнал цената на обикновения на три долара за литър. Представяш ли си?
Ръсти изчака търпеливо монолога й, желаейки да води този разговор с нея на четири очи, а не по телефона. Почти беше стигнал до болницата. Щом Джини най-сетне приключи с оплакванията, той я попита дали малкият Джими е казал нещо по време на пристъпа.
— Всъщност да… Бил спомена, че е бълнувал нещо. Май беше за… розови звезди. Или за Хелоуин. А може би се бъркам с онова, което наговори Рори Динсмор след прострелването… Сред хората вече плъзна мълва за странните му думи…