Пък и именно синът му бе преместил трупа на пастора, което автоматично го забъркваше в престъплението. Това му беше хубавото на малкото градче. В едно малко градче всеки е забъркан в общата каша. Как се пееше в онази тъпа песен? „Всички подкрепяме нашия отбор…“
— Синко? — попита той. — Всичко наред ли е?
— Наред е — отвърна Младши. Не се чувстваше никак наред, но в момента беше по-добре, защото проклетото главоболие най-накрая минаваше. Времето, прекарано с приятелките му, му беше помогнало… както знаеше, че ще стане. Килерът на Маккейн вече миришеше много лошо, ала след като поседя там известно време и подържа ръцете им, свикна с вонята. Предполагаше, че скоро даже ще започне да я харесва.
— Откри ли нещо в апартамента му?
— Да — кимна младият мъж и разказа на баща си за находката си.
— Справил си се отлично, синко! Браво. Готов ли си да ми кажеш къде сложи… къде го сложи?
Младши поклати глава, ала погледът му си остана прикован в лицето на Големия Джим. Гледката си беше малко страшничка.
— Не ти трябва да знаеш. Нали ти казах. На сигурно място е и това е напълно достатъчно.
— Значи вече ми казваш само това, което трябва да знам, така ли? — подхвърли Рени старши с изненадващо спокоен тон.
— В този конкретен случай… да.
Големия Джим го изгледа изпитателно.
— Сигурен ли си, че си добре? Изглеждаш ми пребледнял.
— Нищо ми няма. Болеше ме главата, но вече ми мина…
— Защо не хапнеш нещо? В хладилника има още няколко порции спагети, а микровълновата прави чудеса с тях! — Той се усмихна. — Нека им се насладим, докато все още можем.
Преценяващият поглед на тъмните, наподобяващи черни дупки очи се спря за момент на капката бял сос върху подноса на Големия Джим, след което се върна към лицето му.
— Не съм гладен. Кога искаш да се покажат труповете?
— Труповете ли? — ококори се старият Рени. — Какво искаш да кажеш с това?
Младши се усмихна.
— Всъщност по-добре да не знаеш. Така ще изглеждаш не по-малко изненадан от останалите. Да го кажем така — дръпнем ли веднъж спусъка, целият град ще бъде готов да обеси Барби на първото ябълково дърво. Въпросът е за кога го искаш. За довечера? Защото ще ми трябва малко време да се подготвя…
Големия Джим се замисли и сведе поглед към жълтите страници на бележника си. Бяха осеяни с бележки (и изцапани със сос „Алфредо“), но само една от всичките бе оградена с кръгче — тази за кучката от вестника.
— Не, по-добре да не е довечера. Ако изиграем добре картите си, ще можем да го използваме за нещо повече от Когинс.
— Ами ако Куполът се вдигне, докато изиграваш картите си?
— Ще се справим — заяви Големия Джим. „А в случай че господин Барбара все пак успее да се измъкне от клопката, която сме му приготвили — не че има подобна вероятност, но хлебарките винаги намират дупчици, през които да минат, — имам теб. Теб и другите трупове.“ — Синко, наистина мисля, че трябва да хапнеш нещичко, дори да е само салата.
Ала Младши не помръдна.
— Не чакай твърде дълго, тате — каза. — На твое място не бих протакал нещата.
— Няма.
Младият мъж се замисли, наблюдава го още малко с тъмните си очи, в които днес имаше някакъв странен блясък, след което сякаш внезапно изгуби интерес.
— Отивам в стаята си, за да поспя малко. Ще хапна по-късно.
— Добре, но не го забравяй! Виждаш ми се отслабнал…
— Това е супер — отвърна синът му и го дари с такава усмивка, която бе по-обезпокоителна дори от погледа му. На Големия Джим му се струваше, че се взира в усмивката на череп. Изведнъж се сети за онзи тип, който обичаше да се нарича Готвача, сякаш предишният му живот като Фил Буши не съществуваше. Когато Младши напусна помещението, Големия Джим въздъхна с облекчение, без изобщо да си даде сметка за това.
Съветникът грабна отново химикалката и се върна към бележките си — имаше толкова много работа… Обаче щеше да се справи, и то по най-добрия начин. Нищо чудно, след като цялата работа приключеше, снимката му да се появи на корицата на списание „Тайм“.
4.
Докато генераторът работеше — което едва ли щеше да продължи дълго, освен ако не намереше отнякъде още газови бутилки, Бренда Пъркинс успя да включи принтера на покойния си съпруг и да разпечата целия файл „ВЕЙДЪР“. Списъкът със злоупотребите на Рени, които Хауи бе събрал и по които очевидно бе възнамерявал да действа точно преди смъртта си, беше впечатляващ. Отпечатани на хартия, изброените далавери на съветника изглеждаха много по-истински и колкото повече Бренда ги гледаше, толкова повече всичко това се връзваше с онзи Джим Рени, когото познаваше. Винаги бе знаела, че този човек е чудовище; просто не бе подозирала, че е чак такова чудовище.