— Уважаема преподобна — попита Мел, — всичко наред ли е? Има ли някакъв проблем?
Тя изкачи бавно стъпалата заедно с Кловър, който беше плътно до десния й глезен.
— Много добре знаеш, че има — отвърна, без да откъсва поглед от лицето му.
— Какво искате да…
— Ти — добави Пайпър. — Ти си проблемът.
И го блъсна. Мел не го очакваше. Както държеше чашата си с кола, той залитна към скута на Джорджия Ру, размахвайки ръце, за да запази равновесие, и за миг разлятата кола увисна във въздуха като тъмен скат манта, разперил криле срещу аленеещото небе. В момента, в който Мел падна отгоре й, Джорджия извика изненадано. Тя се просна назад, също разливайки чашата си. Газираната напитка потече по широката гранитна плоча пред двойните врати. Пайпър моментално подуши миризмата на алкохол — беше или уиски, или бърбън. Значи колите им бяха смесени с това, което останалите жители на града вече нямаха възможност да си купят. Нищо чудно, че се смееха.
Червената пукнатина в съзнанието й зейна още по-широко.
— Не можете да… — започна Франки и понечи да се изправи. Пайпър блъсна и него. В една далечна, далечна галактика Кловър — който обикновено беше най-милото куче на света — започна да ръмжи.
Франки се просна по гръб. Очите му бяха ококорени и за момент отново заприлича на момченцето от неделното училище, което навярно е бил някога.
— Проблемът се нарича изнасилване! — извика Пайпър. — Изнасилване!
— Я млъквайте! — обади се Картър. Все още не се беше изправил и въпреки че седналата до него Джорджия трепереше, той изглеждаше спокоен. Мускулите на ръцете му се раздвижиха под късите ръкави на синята му риза. — Млъквайте и се разкарайте оттук, ако не искате да прекарате нощта в някоя килия долу…
— Вие ще сте тези, които ще отидат там — процеди преподобната. — Всички вие.
— Накарайте я да млъкне — обади се Джорджия. Не хленчеше, но малко й оставаше. — Накарай я да млъкне, Карт.
— Госпожо… — започна Фреди Дентън. Униформената му риза бе разкопчана, а дъхът му миришеше на бърбън. Ако това се случваше по времето на Дюк, младежът моментално щеше да бъде уволнен. Всички щяха да бъдат уволнени. Той се опита да се надигне и също бе запратен назад, а на лицето му се появи такова изненадано изражение, че щеше да изглежда комично при други обстоятелства. Беше добре, че те седяха, докато тя бе права. Така й беше далеч по-лесно. Ала как пулсираха слепоочията й! Тя отново насочи вниманието си към Тибодо — най-опасния от всички. Той все още я наблюдаваше с влудяващо хладнокръвие. Сякаш Пайпър беше някаква откачалка, която специално бе дошъл да гледа в цирка. Обаче я гледаше отдолу-нагоре и именно там се криеше предимството й.
— Обаче няма да е някоя от тукашните килии — продължи тя, гледайки изпитателно Тибодо, — а килия в „Шоушенк“, където ви очаква същото, което сте направили на онова момиче.
— Тъпа кучко… — изрече Картър с равен глас, сякаш коментираше времето. — Изобщо не сме се доближавали до къщата й.
— Точно така — добави Джорджия, надигна се и седна. Колата бе опръскала бузите й, по които още личаха следите на свирепо тийнейджърско акне. — Освен това всички знаят, че Сами Буши е една лъжлива лесбийска путка.
Устните на преподобната се разтеглиха в усмивка. Очите й се впериха в Ру и тя се сви, изплашена от откачената жена, която се бе появила изневиделица на стълбите, прекъсвайки приятния им разговор на едно-две питиета.
— Интересно откъде знаеш името на лъжливата лесбийска путка… Аз не съм го споменавала.
Потресената Джорджия успя само да оформи едно беззвучно „О“ с устните си. И за първи път желязната до този миг маска на спокойствието на Картър Тибодо потрепна. Пайпър обаче не знаеше дали реакцията му се дължи на страх или на раздразнение.
Франк Делесепс се изправи внимателно на крака.
— По-добре не отправяйте обвинения, които не можете да докажете, преподобна Либи!
— И не нападайте полицаи — заяви Фреди Дентън. — Склонен съм да си затворя очите за постъпката ви — все пак напоследък всички сме под стрес, — но само ако моментално прекратите и отхвърлите безпочвените си обвинения! — Той направи кратка пауза и смотолеви: — И ако спрете да ни блъскате, разбира се.
Погледът на Пайпър обаче продължаваше да е вперен в Джорджия, а дясната й ръка стискаше толкова силно намотания около нея черен повод на Кловър, че пулсираше. Кучето бе раздалечило леко предните си лапи и беше навело глава, без да спира да ръмжи. Звучеше като мощен извънбордов двигател, работещ на празен ход. Козината на врата му бе настръхнала и закриваше нашийника му.