— Откъде знаеш името й, Джорджия?
— Аз… аз… аз просто предположих…
Картър я хвана за рамото и я стисна.
— Тихо, слънчице. — После се обърна към Пайпър, без да прави опит да се изправи („Не иска да бъде блъснат отново, страхливецът“ — мина й през ума), и каза: — Не знам коя дъска ви хлопа, но снощи всички бяхме заедно във фермата на Олдън Динсмор. И се опитвахме да изкопчим някаква информация от войниците, стоящи на пост на шосе 119, макар че за съжаление не успяхме. Това се пада на другия край на града спрямо дома на Буши.
И той огледа приятелите си.
— Точно така — кимна Франки.
— Така беше — обади се и Мел, гледайки недоверчиво към Пайпър.
— Именно! — възкликна Джорджия. Ръката на Картър отново бе обгърнала раменете й и неувереността й явно се бе стопила. Тя отправи предизвикателен поглед към Пайпър.
— Джорджи явно е предположила, че имате Сами предвид — продължи Картър със същото вбесяващо спокойствие. — Защото Сами е най-противната мръсна лъжкиня в този град.
Мел Сиърлс се засмя.
— Обаче не сте използвали предпазни средства — каза Пайпър. Сами й го беше споделила и щом зърна как чертите на Тибодо се изопват, се убеди, че е самата истина. — Не сте използвали кондоми и сега са й взели влагалищни проби. — Не знаеше дали това е вярно, ала изобщо не й пукаше. По втрещените им погледи заключаваше, че те вярваха на думите й, а това напълно й стигаше. — И когато сравнят вашата ДНК с онази от пробите…
— Достатъчно те слушахме — каза Картър. — Млъквай и се махай оттук!
Тя обърна яростната си усмивка към него.
— О, не, господин Тибодо. Тепърва започваме, синко.
Фреди Дентън се протегна към нея. Тя го изблъска, ала в същия момент усети как някой извива лявата й ръка. Обърна се и се вторачи в очите на Тибодо. Вече не излъчваха никакво спокойствие, а буквално пламтяха от ярост.
„Добре дошъл в клуба“ — мина през ума й.
— Майната ти, шибана кучко! — изсъска той и този път тя бе изблъскана назад.
Преподобната залитна надолу по стълбите, опитвайки се инстинктивно да се свие на кълбо и да се претърколи, защото не искаше да удари главата си в някой от каменните ръбове на стъпалата. Те щяха моментално да разцепят черепа й, предизвиквайки смъртта й или още по-зле — превръщайки я в жив зеленчук. Вместо от главата й обаче, ударът се пое от лявото й рамо, където изригна вулкан от изгаряща болка. Позната болка. Беше го ударила по време на футболен мач в гимназията преди двайсет години и проклета да бъде, ако болката сега не беше същата.
В следващия миг краката й прелетяха над главата и тя направи задно салто, а коленете й се удариха в стълбите, в резултат на което кожата им се сцепи. Най-накрая остана да лежи върху гърдите и корема си. Беше се претърколила почти до подножието на стъпалата. Бузата й кървеше, носът й кървеше, устните й кървяха, шията й я болеше, но, о, Боже, рамото й беше най-зле, защото го усещаше как се подува по начин, който прекрасно си спомняше. Последния път, когато се бе чувствала така, бе облечена с червена фланелка на „Уайлдкетс“. Въпреки това обаче се опита да се изправи на краката си, като благодари на Господ, че все още има силата да управлява крайниците си; все пак можеше да остане парализирана за цял живот.
Бе изтървала повода на Кловър и кучето моментално се хвърли към Тибодо. Зъбите му изтракаха срещу корема му и разкъсаха ризата му. Дрехата зейна и под нея се мярна гола плът, принуждавайки Картър да отстъпи назад. Овчарката явно се бе устремила към жизненоважните му органи.
— Махни го от мен! — изкрещя Тибодо. Вече съвсем не звучеше смело. — Ще ме убие!
О, да — Кловър се опитваше да направи точно това. Той опря предните си лапи върху бедрата на мъжа, движейки муцуната си нагоре-надолу, докато Картър се мъчеше да се отбранява. Отстрани изглеждаше като немска овчарка, караща велосипед. Изведнъж смени ъгъла на атака и захапа дълбоко рамото на Тибодо, изтръгвайки нов пронизителен вик от него. После кучето се насочи към гърлото му. Картър успя да го подпре с длани в последния възможен момент, за да спаси трахеята си.
— Накарай го да спре!
Франк се протегна към влачещия се повод. Кловър изтрака с челюсти към пръстите му и Делесепс побърза да се отдръпне назад. Овчарката отново насочи вниманието си към човека, който бе блъснал господарката му надолу по стълбите. Разкри двойна редица от искрящо бели зъби и се изстреля към врата на Тибодо. Картър понечи да се предпази с ръка, обаче Кловър я захапа и започна да я разтърсва, както обичаше да прави с любимите си играчки. Само че играчките му не кървяха, за разлика от дланта на едрия мъж.