Никак не й се искаше.
— Метеоритните дъждове винаги ли са розови?
— Не — отвърна той. — Мисля, че извън Купола би трябвало да изглежда бял, но ние го наблюдаваме през филтър от прах и други фини частици. С други думи, наблюдаваме с очите си екологичното замърсяване. Точно то е променило цвета на звездите.
Тя се замисли над думите му, без да отделя поглед от безмълвната розова заря в небето.
— Търс, момченцето… Ейдън… когато получи онзи пристъп, май каза…
— Помня какво каза. „Падат розови звезди и оставят следи след себе си.“
— Как е могъл да го знае?
Преподавателят само поклати глава.
Каролин го прегърна. В моменти като този (макар че случващото се не можеше да се сравни с нищо от досегашния й живот) се радваше, че Търстън е достатъчно възрастен, за да й бъде баща. И докато стояха, и се взираха в падащите розови звезди, изведнъж й се прииска точно това — наистина да й беше баща.
— Как е могъл да знае, че ще се случи нещо подобно? Как?
17.
Ейдън беше казал и нещо друго по време на пророческото си бълнуване: „Всички ги гледат“. Това също се сбъдна — точно в девет и половина на тази понеделнишка вечер, когато метеоритният дъжд бе в разгара си, жителите на Честърс Мил наблюдаваха феноменалното явление.
Новината се разпространяваше с мобилни телефони, есемеси и електронни писма, но главно по изпитания старомоден начин — от уста на уста. До десет без петнайсет главната улица вече гъмжеше от хора, които наблюдаваха шоуто на безмълвните фойерверки. Повечето зрители също мълчаха. Неколцина плачеха. Лео Лемойн, предан член на Църквата на Христа, Светия изкупител на покойния пастор Лестър Когинс се развика, че е дошъл Апокалипсисът, че вижда Четиримата конници в небето, че скоро ще започне Възнесението и така нататък, и така нататък. Сам Вердро Мърляча (който бе освободен този следобед и отново бе на улицата, по-трезвен от всякога и поради тази причина тройно по-кисел) каза на Лео, че ако не спре да дрънка за Аполайнипсиса, такъв ще му зашлеви, че ще види двойно повече звезди. Руп Либи от полицейското управление пък им изръмжа и двамата да си затварят устите и да спрат да плашат народа, докато потупваше многозначително пистолета си. Сякаш народът вече не бе наплашен достатъчно. Уилоу и Томи Андерсън стояха на паркинга пред „Дипърс“ и Уилоу хлипаше, притиснала чело в рамото на мъжа си. Роуз Туичъл беше до Ансън Уийлър пред „Дивата роза“; и двамата бяха все още с престилките си и се бяха прегърнали. Нори Калвърт и Бени Дрейк бяха с родителите си и когато пръстите на Нори потърсиха ръката на Бени, той ги улови с такова вълнение, че на мига забрави за розовите звезди. Джак Кейл, настоящият управител на „Фуд Сити“, стоеше на паркинга пред супермаркета. Късно този следобед той бе позвънил на Ърни Калвърт, предишния управител, с молба да му помогне да направят инвентаризация на ръка на всички стоки в магазина. Двамата се захванаха здраво за работа, надявайки се да приключат до полунощ, когато бяха сепнати от стеклия се на главната улица народ. Сега стояха рамо до рамо и наблюдаваха розовия звезден дъжд. Стюарт и Фърналд Бауи бяха излезли пред приемната на погребалното си бюро и гледаха нагоре. Хенри Морисън и Джаки Уетингтън се намираха точно срещу тях от другата страна на улицата, заедно с Чаз Бендър, учител по история в гимназията. „Това е просто метеоритен дъжд, наблюдаван през пелената на екологичното замърсяване“ — каза Чаз на Джаки и Хенри… ала въпреки това звучеше изплашен не на шега.
Промененият цвят на звездите накара жителите на Честърс Мил да погледнат на ситуацията по нов начин. Всички илюзии, че Куполът е мимолетно, преходно явление, бяха направени на пух и прах, ето защо не беше никак чудно, че все повече хора избухваха в плач. Приглушеният звук от хлипанията им наподобяваше ръменето на пролетен дъжд.
За разлика от другите Големия Джим се интересуваше не толкова от безсмислените светлинки в небето, колкото от реакцията на съгражданите си. Тази вечер, каза си той, те щяха просто да се приберат по домовете си. Утре обаче нещата щяха да бъдат доста по-различни. И страхът, който съзираше върху много от лицата, нямаше да бъде нещо лошо. Даже напротив — изплашените хора се нуждаеха от силен водач, а ако имаше нещо, което Рени без проблеми можеше да им осигури, то бе точно това.
Точно сега Големия Джим стоеше пред полицейското управление в компанията на шериф Рандолф и Анди Сандърс. Под тях, в подножието на стълбите пред входа, се бяха скупчили неговите „проблемни деца“ — Тибодо, Сиърлс, мацката Ру и приятелят на Младши, Франк. Рени слезе по стъпалата, по които Либи беше паднала малко по-рано през същия ден („Можеше да направи услуга на всички ни и да си счупи врата“ — помисли си той) и потупа Франки по рамото.