Когато Денят на Купола се превърна във Втори ден на Купола, почти всички интернет блогове предположиха едно и също — че „понито“ в случая не са терористи, нашественици от Космоса или Великият Ктхулу14, а добрият стар военнопромишлен комплекс.
В различните сайтове подробностите варираха, ала сред многобройните хипотези се открояваха три основни теории. Едната беше, че Куполът представлява жесток експеримент, в който жителите на Честърс Мил изпълняват ролята на опитни свинчета. Втората — че това е излязла извън контрол секретна операция („Точно както в онзи филм «Мъглата»“15 — бе написал един от блогърите.) Третата твърдеше, че това не е никакъв експеримент, а чисто и просто хладнокръвно създаден претекст, целящ да оправдае започването на нова война с враговете на Америка. „И ние ще ПОБЕДИМ! — изтъкваше потребителят НалиВиКазах87. — Защото КОЙ БИ ПОСМЯЛ ДА СЕ ИЗПРАВИ СРЕЩУ НАС, при положение че имаме такова оръжие? Приятели, ПРЕВЪРНАХМЕ СЕ В ГОЛЕМИТЕ ПАТРИОТИ ОТ НОВА АНГЛИЯ, КОИТО СЕ РАЗПОРЕЖДАТ С ВСИЧКИ НАЦИИ!!!“
Джо не знаеше дали някоя от тези теории е успяла да налучка истината. В интерес на истината изобщо не го беше грижа. Онова, което го интересуваше, бе техният общ знаменател — или, с други думи, американското правителство.
Беше време за демонстрация — демонстрация, която той самият щеше да поведе. Но не в града, а на шосе 119, откъдето щяха да предадат посланието си директно на Властта. Отначало може би щяха да са само приятелите на Джо, ала после към тях щяха да се присъединят и други хора. Плашилото бе сигурен в това. Вероятно Властта държеше журналистите далеч, но макар и само на тринайсет, момчето съзнаваше, че това не е голям проблем. Защото под униформите имаше хора и поне зад някои от безизразните лица се криеха мислещи мозъци. Като цяло Властта може и да се крепеше от военната машина, ала това „цяло“ се състоеше от отделни индивиди и някои от тях можеше да са тайни блогъри. Те щяха да разпространят новината, а някои навярно щяха да добавят към написаното в интернет и снимки от мобилните си телефони — снимки на Джо Макклачи и приятелите му, издигнали плакати с надписи: „РАЗСЕКРЕТЕТЕ ИСТИНАТА“, „СПРЕТЕ ЕКСПЕРИМЕНТА“, „ОСВОБОДЕТЕ ЧЕСТЪРС МИЛ“ и така нататък, и така нататък…
— Няма да е зле и да разлепим малко плакати из града — измърмори той, но, честно казано, това не беше никакъв проблем. Всичките му приятели разполагаха с принтери. И с велосипеди.
И Плашилото започна да разпраща електронни писма до компанията си. Навън вече се зазоряваше. Скоро щеше да се метне на колелото си и да извика Бени Дрейк да му помогне. А може би и Нори Калвърт. Обикновено членовете на групичката му ставаха доста късно през уикендите, но Джо беше сигурен, че тази сутрин всички щяха да се събудят рано. Без съмнение Властта съвсем скоро щеше да прекъсне достъпа им до интернет, понеже щеше да й бъде напълно достатъчно да подслушва телефоните, но поне засега глобалната мрежа бе най-голямото оръжие на Джо и обикновените хора.
Беше време да се опълчат срещу тиранията.
2.
— Момчета, вдигнете ръце! — каза Питър Рандолф. Той стоеше пред новите полицейски попълнения и въпреки че изглеждаше уморен и под очите му тъмнееха синкави кръгове, лицето му излъчваше някакво мрачно задоволство. Зелената шерифска кола бе паркирана пред автоработилницата, резервоарът й бе зареден догоре с бензин и само го чакаше да се качи в нея. Вече принадлежеше само на него и никой друг.
Новоназначените полицаи — Рандолф възнамеряваше да ги нарече „извънредни сътрудници“ в официалния си доклад пред градския съвет — покорно вдигнаха ръце. Бяха петима на брой и не всичките бяха мъже; сред тях се виждаше и една набита, трътлеста млада жена на име Джорджия Ру. До този момент тя бе известна като безработна фризьорка и гадже на Картър Тибодо. Младши бе подхвърлил на баща си, че няма да е зле да включат и жена в екипа, за да може всички да са щастливи и доволни, и Големия Джим веднага бе прегърнал идеята. Отначало Рандолф се бе възпротивил на предложението, но когато Рени дари новия шериф с най-свирепата си усмивка, омекна и се съгласи.
Пък и не можеше да се отрече, каза си Младши, докато повтаряше думите на клетвата, че новите полицаи наистина изглеждаха впечатляващо. Той самият бе свалил няколко килограма от миналото лято и макар че не можеше да се мери с тогавашната си форма на офанзивен нападател от гимназиалния футболен отбор, сега тежеше към стотина кила. Останалите, в това число и момичето, също бяха респектиращи здравеняци.
14
Зловещият и неописуем тъмен бог от литературната вселена на Х. Ф. Лъвкрафт (1890–1937), централен образ в така наречената „Ктхулу митология“. — Б.пр.
15
Филм на режисьора Франк Дарабонт („Изкуплението Шоушенк“, „Зеленият път“) по едноименната новела на Стивън Кинг. — Б.пр.