— Питам се дали и следващата неделя ще ни е толкова забавно — отбелязва Барби. Линда Евърет го поглежда. Погледът й в никакъв случай не може да се нарече приятелски.
— Няма да е зле първо да мислиш, а после да приказваш… — скастря го тя.
— Вижте там! — извиква внезапно Роуз. — Това хлапе не бива да кара толкова бързо! Може да се преобърне. Мразя ги тия атевета.
Всички се обръщат към малкото возило с тумбести като балони гуми и гледат как то се носи през избелялата октомврийска трева. Не точно към тях, но определено се приближава към Купола. И то твърде бързо. Двама от войниците чуват приближаващата се машина и рязко се обръщат.
— Олеле, дано не се блъсне! — простенва Линда Евърет.
Обаче Рори Динсмор не се блъска в Купола. Макар че би било далеч по-добре да го направи.
11.
Идеята е като грипен вирус; рано или късно някой я прихваща. Във върховното командване вече я бяха обсъждали; някогашният командир на Барби, полковник Джеймс О. Кокс, бе присъствал на няколко срещи, където бе ставало въпрос за нея. Рано или късно някой в Честърс Мил щеше да бъде заразен от същата идея, ето защо не беше изненадващо, че този някой се оказа Рори Динсмор — най-острият от всички инструменти в кутията на семейство Динсмор. („Нямам си на идея отде го е наследил“ — бе казала майка му Шели, когато синът й бе донесъл вкъщи първия си бележник, пълен с шестици от горе до долу. При това в гласа й се усещаше не толкова гордост, колкото тревога.) Ако момчето не живееше извън града — и ако имаше компютър, — по всяка вероятност щеше да е част от приятелите на Джо Макклачи.
На Рори му беше забранено да се включва в празненството, молитвената среща или протестната демонстрация; вместо да яде подозрителен хотдог и да събира такса за паркинг, баща му беше наредил да стои вкъщи и да дои кравите. А щом привършеше, трябваше да намаже виметата им със специален балсам — работа, която ненавиждаше от дън душа. „А след като ги намажеш хубавичко, че да лъснат — завърши с инструкциите Олдън, — премести обора и нареди там ония бали сено.“
Всичко това бе част от наказанието, което му бяха наложили, задето се бе приближил до Купола вчера — след като баща му изрично му бе забранил да го прави. И не само се бе приближил, ами и бе почукал по невидимата повърхност. Рори се бе оплакал на майка си (обикновено това даваше резултат), ала тя бе останала непреклонна. „Можеше да умреш — укори го Шели. — А и татко ти каза, че си се държал невъзпитано.“
— Само им казах името на готвача! — възмути се Рори, с което си докара един шамар от баща си, докато Оли го гледаше самодоволно и с безмълвно одобрение.
— От ума си теглиш! — скара му се Олдън. — Кога ще се кротнеш най-сетне?
Скрит зад гърба на баща им, Оли му се изплези. Шели обаче го видя… и награди и него с шамар, обаче не му забрани да се включи в импровизирания панаир.
— И да не си посмял да се доближиш до атевето! — нареди баща му, сочейки паркирания между първи и втори хамбар мотовсъдеход. — Ще пренасяш сламата с ръце. Тъкмо ще заякнеш малко. — След тези думи близките му се запътиха през поляната към шатрата на Ромео, оставяйки най-умния в семейството с вила в ръка и огромен буркан с балсам за кравешки вимета.
Посърнал, Рори се захвана да изпълнява възложените му задачи с мрачно усърдие. Въпреки че будният му, неспокоен ум от време на време го вкарваше в неприятности, той беше добър син и досега нито веднъж не му бе хрумвало да зареже досадните стопански задължения. В началото не мислеше за нищо друго освен за работата си. Намираше се в онова „пречистено“ състояние на духа, което понякога се оказва изключително плодородна почва за появата на най-ярките ни и грандиозни идеи (както хубави, така и лоши); единственото, от което тези идеи се нуждаят, за да излязат оттам, е верижната реакция на асоциациите.
Докато Рори метеше централната пътека на първи хамбар (бе решил да остави противното мазане на виметата за накрая), той дочу бърза серия от пукащи звуци, които можеха да се дължат само на използваните фойерверки. Звучаха му като изстрели. Това го накара да се замисли за трийсеткалибровата двуцевка на баща му, която той държеше в предния килер. На момчетата им беше забранено да я пипат, освен ако не са под строг надзор — което например се случваше или когато стреляха по мишени, или по време на ловния сезон, — но самата пушка не беше заключена, а амунициите стояха на полицата над нея.