Барби посочи малката червена барака до левия ъгъл на къщата.
— Това ли е генераторът ви?
— Да.
— Ако сменя резервоара, докато си говорим, ще ме слушате ли внимателно?
— Да.
— Искате цялата истина, нали, госпожо?
— Точно така. И ако още веднъж ме наречеш „госпожо“, кълна се, ще те фрасна.
Вратата на бараката се придържаше затворена от лъскава медна кукичка. Явно мъжът, който до вчера бе живял тук, се бе грижил добре за нещата си… макар че не би трябвало да оставя резервоара само с една бутилка. Барби си каза, че без значение от развоя на разговора, утре ще направи всичко възможно да набави поне няколко резервни бутилки на жената.
Междувременно ще й разкаже всичко, което тя иска да узнае за онази нощ. Тъкмо щеше да му е по-лесно, докато е обърнат с гръб към нея. Не му беше никак приятно да разказва, че всичко е започнало заради Анджи Маккейн, която го бе възприела като желан сексуален трофей и бе тръгнала да го сваля.
„Бъди възпитан“ — напомни си той и заразказва историята си.
10.
Най-яркият му спомен от изминалото лято бе онази песен на Джеймс Макмърти, която сякаш звучеше отвсякъде — „Разговор на бензиностанцията“. А стихът, който се беше запечатал в съзнанието му, бе как в малкото градче „всеки трябва да си знае мястото“. Тези думи изплуваха в паметта му, когато Анджи застана твърде близо до него, докато той готвеше, и уж неволно взе да притиска бюста си в ръката му, пресягайки се за едно или за друго. Барби добре знаеше кое е гаджето й; знаеше още и че Франки Делесепс е близък с местната власт, пък макар и само заради приятелството си със сина на Големия Джим Рени. Дейл Барбара, от друга страна, си беше малко или много скитник. И не се вписваше в социалния пейзаж на Честърс Мил.
Една вечер Анджи протегна ръка покрай бедрото му и го стисна леко за чатала. Той реагира и миг по-късно разбра от дяволитата й усмивка, че тя също е почувствала реакцията му.
— Можеш да получиш нещичко отзад, ако искаш — каза тя. Намираха се в кухнята и тя повдигна ръба на късата си пола, показвайки дантелено розово бельо. — Съвсем честно.
— Мисля да пасувам — отвърна той и Анджи му се изплези.
Бе ставал свидетел на подобни случки в половин дузина ресторантски кухни, дори се бе включвал от време на време в някои от тях. Специално тази навярно се дължеше на мимолетното момичешко увлечение по по-възрастния и сравнително симпатичен колега. После обаче Анджи и Франки се разделиха и една вечер, докато Барби изхвърляше боклука след края на работното време, тя го изненада с доста фриволен ход.
Барби се обърна и видя, че Анджи стои пред него. Тя го притисна към себе си, впи устни в неговите и в началото той отвърна на целувката й. После обаче, когато момичето улови едната му ръка и я постави върху лявата си гърда, той дойде на себе си. Бюстът й бе разкошен — твърд и стегнат, — ала щеше да му създаде само неприятности. Опита се да се отдръпне, обаче Анджи увисна на врата му, впила нокти в тила му. Тогава Барби приложи малко повечко сила, отколкото възнамеряваше, за да я отдели от себе си, в резултат на което момичето се блъсна в контейнера за смет. Тя го изгледа ядосано, попипа дънките си и му хвърли изпепеляващ поглед.
— Мерси! Сега панталоните ми са целите в боклук!
— Трябваше да се пуснеш сама — отвърна тихо той.
— На теб ти хареса!
— Може би — каза Барби, — но не харесвам теб. — В следващия миг обаче забеляза как гневът и оскърблението й се струпват като черни облаци в изражението й и побърза да добави: — Искам да кажа, харесвам те, но не по този начин.
Анджи обаче добре знаеше, че в подобни ситуации хората казват точно това, което са искали да кажат.
Четири дни по-късно, докато си седеше в „Дипърс“, някой заля с бира гърба му. Барби се обърна и видя Франки Делесепс.
— Хареса ли ти, Баа-аарби? Ако ти е харесало, мога да го направя пак — днес бирата е по два долара голямата халба. А ако не ти е харесало, можем да се разберем отвън, разбира се.
— Не знам какво ти е казала, обаче не е така — каза Барби. Джубоксът свиреше нещо — не беше песента на Макмърти, но именно нейните думи отекваха в главата му: „Всеки трябва да си знае мястото.“
— Каза ми, че ти е отказала, обаче въпреки това ти си я изчукал. С колко кила си по-тежък от нея? Петдесет? Това ми звучи като изнасилване.
— Не съм я изнасилил — заяви Барби, макар и да знаеше, че само си хаби думите.