В този момент телефонът му зазвъня. Той видя името, което се бе появило на екранчето, и се намръщи. Нещо се беше объркало. Стюарт едва ли би се обадил толкова скоро, ако нямаше проблем.
— Казвай!
Той се заслуша, учудването му нарастваше с всяка изминала секунда. Анди беше там? Анди, с автомат?
Стюарт чакаше отговора. Чакаше инструкции. „Нареди се на опашката, друже“ — помисли си Големия Джим и въздъхна.
— Дай ми минутка. Трябва да помисля. Ще ти се обадя по-късно.
Той прекъсна разговора и се замисли върху новия проблем. Можеше да изпрати там група полицаи. Идеята сам да оглави операцията му се стори доста атрактивна. Ако Анди загинеше, още по-добре. Така Джеймс Рени щеше да поеме управлението.
От друга страна, градската среща беше утре вечерта. Щяха да дойдат много хора, които щяха да му задават въпроси. Той беше сигурен, че ще може да натресе лабораторията на Барбара и „приятелите на Барбара“ (за Големия Джим Анди Сандърс вече беше член на „приятелите на Барбара“), но реши все още да не го прави.
Не.
Той искаше стадото му да се страхува, но не и да изпада в паника. Паниката нямаше да е от полза за плана му да установи пълен контрол над града. А и какво толкова щеше да стане, ако за момента оставеше Анди и Буши на мира? Дори можеше да има полза от това. Щеше да им се вдигне самочувствието. Щяха да започнат да се мислят за недосегаеми, защото наркотиците съдържат съставката оглупин.
От друга страна, тъпото свиждане на Кокс беше предвидено за петък — вдругиден. Всички отново щяха да се втурнат към фермата на Динсмор. Бърпи несъмнено щеше да отвори нова сергия за хотдог. Докато тълпите глупаци дърдореха край Купола и докато Кокс провеждаше конференцията си, Големия Джим щеше да отиде в радиостанцията с петнайсетина полицаи и да заличи от лицето на земята досадните наркоманчета.
Да. Това беше отговорът.
Той се обади на Стюарт и му каза засега да не предприема нищо.
— Мислех, че пропанът ти трябва — каза Стюарт.
— Ще си го вземем — отговори Големия Джим. — А ти искаш ли да ни помогнеш да се погрижим за онези двамата?
— Искам, разбира се. Имам да си връщам на онзи кучи син Буши.
— Той ще си получи заслуженото. Петък следобед. Гледай да не поемаш други ангажименти за тогава.
Големия Джим отново се почувства добре; сърцето му биеше бавно и стабилно, без да прескача. А това беше добре, защото го чакаше много работа, като се започнеше с речта, която трябваше да дръпне тази вечер във „Фуд Сити“. Мястото беше изключително подходящо, там лесно щеше да убеди новите полицаи, че редът е над всичко. Когато гледат разрушения, хората винаги стигат до извода, че им трябва „твърда ръка“.
Той излезе от стаята, после се върна и целуна спящия си син по бузата. Може би щеше да се наложи да се отърве от Младши, но засега и по този въпрос нямаше да предприема нищо.
16.
Над малкото градче Честърс Мил се спуска нощ — поредната „куполна“ нощ. Но ние няма да си почиваме, защото трябва да отидем на две срещи и да проверим какво прави коргито Хорас. Тази вечер Хорас прави компания на Андрея Гринъл. Той не е забравил пуканките, намиращи се между кушетката и стената, просто си трае за момента.
Хайде да тръгваме тогава двамата с теб, докато тъмата се просмуква в небето като упойка в кръвта на пациент. Да тръгваме, докато първите безцветни звезди изгряват над главите ни. Това е единственият град в североизточната част на Съединените щати, над който тази вечер светят звезди. Над Нова Англия валят дъждове и хората, гледащи новини, скоро ще имат възможност да видят няколко изключителни сателитни снимки, показващи дупка в облаците — точно копие на „чорапчето“ Честърс Мил. Тук звездите светят, но сега те са мръсни, защото Купола е мръсен.
Върху Таркърс Мил и района от Касъл Рок, известен като Дъ Вю, се изливат порои. Метеорологът на Си Ен Ен Рейнолдс Улф (не е роднина на любимеца на Роуз Улфи) казва, че според него западният вятър блъска облаците в Купола и ги изстисква като гъби, преди те да успеят да се придвижат на север и на юг. Той нарича това „очарователен феномен“.
Водещата Сюзън Малво го пита каква е дългосрочната прогноза за времето в Честърс Мил, явно предполагайки, че кризата може да продължи.
— Сюзън — отговаря Рейнолдс Улф, — този въпрос е чудесен. Знаем със сигурност, че тази вечер в Честърс Мил не вали, но повърхността на Купола е достатъчно пропусклива, така че е възможно вътре да се просмуче известно количество влага. Метеоролозите от Националната служба ми казаха, че скоро не се очакват валежи под Купола. А ние знаем, че най-голямата им река — Престил, е попресъхнала. — Той се усмихва, сякаш за да покаже колко добър зъболекар има. — Благодаря на Господ за артезианските кладенци!