Големия Джим преминава към темата „Барби“. Той им казва, че приятелите на Барби не спят, а сеят смут и раздор, преследвайки злите си цели. Снишавайки глас, той добавя:
— Те ще се опитат да ме дискредитират. Ще изрекат какви ли не лъжи.
Аудиторията изръмжава недоволно.
— Ще повярвате ли на лъжите? Ще позволите ли да бъда дискредитиран? Ще оставите ли града без силен лидер точно когато той има нужда от такъв?
Всички, разбира се, изкрещяват: „Не!“ Големия Джим продължава да говори (като повечето политици той вярва, че речите трябва да са дълги и цветисти), но ние си тръгваме.
Хайде да отидем в къщата на преподобната. Поемаме по пустите улици. Я, гледай! Намерихме си компания — едно тринайсетгодишно момиче с избелели дънки и старомодна скейтбордистка фланелка. Тази вечер Нори Калвърт не се е нацупила, за да прилича на лоша пънкарка (маниер, който докарва майка й до бяс). На лицето й е изписано учудване, присъщо на осемгодишна. Ние проследяваме погледа й и виждаме, че зад облаците на изток изплува огромна пълна луна. По форма и цвят тя прилича на току-що разрязан розов грейпфрут.
— Олеле… Боже! — прошепва Нори. Вдига свитата си в юмрук длан, слага я между едва наболите си гърди и се вторачва в странния розов кръг. След това продължава по пътя си, като се оглежда от време на време, за да се увери, че никой не я е забелязал. Линда Евърет им е казала да дойдат един след друг, да не бият на очи и да внимават някой да не ги проследи.
— Това не е игра — беше предупредила Линда. Нори се впечатли повече от бледото й напрегнато лице, отколкото от думите й. — Ако ни спипат, няма просто да загубим точки или да пропуснем реда си. Разбирате ли, деца?
— Аз мога ли да отида с Джо? — попита госпожа Макклачи. Тя беше почти толкова бледа, колкото госпожа Евърет.
Линда поклати глава.
— Идеята не е добра. — Тези думи бяха впечатлили Нори най-много. Не, това не е игра, това е въпрос на живот и смърт.
А, ето я църквата. И сгушената до нея къща на Пайпър. Нори вижда ярката бяла светлина на газовите лампи отзад, там, където вероятно се намира кухнята. Скоро ще влезе вътре и ще се скрие от втренчения поглед на ужасната розова луна. Скоро ще бъде на сигурно място.
Тогава една сянка изниква от мрака и я хваща за ръката.
17.
Нори толкова се стресна, че дори не успя да извика, което беше добре. Когато розовата луна освети лицето на внезапно появилия се човек, тя видя, че това е Ромео Бърпи.
— Направо ми изкара ума — прошепна момичето.
— Извинявай. Просто хвърлям по едно око навън. — Той пусна ръката й и се огледа.
— Къде са приятелите ти?
Нори се усмихна.
— Не знам. Нали трябва да дойдем един след друг, минавайки по различни пътища. Така каза госпожа Евърет. — Тя погледна към улицата, която се спускаше надолу по хълма. — Майката на Джоуи май идва. Да влизаме вътре.
Те се отправиха към мястото, където светеха газови лампи. Вътрешната врата на къщата беше отворена. Роми почука леко по касата и каза:
— Роми Бърпи и една приятелка. И да има парола, ние не я знаем.
Пайпър Либи отвори вратата и ги пусна да влязат, като гледаше любопитно Нори.
— Коя си ти?
— Гръм да ме удари, ако това не е внучката ми — каза Ърни, влизайки в стаята. В ръката си държеше чаша лимонада. Беше се ухилил до уши.
— Ела тук, момичето ми. Беше ми домъчняло за теб.
Нори се хвърли в прегръдките му и го целуна, както беше заръчала майка й. Не беше предполагала, че ще изпълни заръката толкова скоро, но се радваше, че е станало точно така. С него тя можеше да сподели истината, която никога не би споделила с приятелите си.
— Дядо, много ме е страх.
— Всички ние също се страхуваме, миличка. — Той я притисна още по-силно към себе си, после се загледа в лицето й. — Не знам каква работа имаш тук, но тъй и тъй си дошла, така че какво ще кажеш да те почерпя една лимонада?
Нори забеляза кафеварката и отговори:
— Бих предпочела кафе.
— И аз също — каза Пайпър. — Заредих я с най-силното кафе, след това сложих вода и чак тогава се усетих, че няма електричество. — Тя поклати глава, сякаш за да пропъди някаква мисъл. — Това нещо ми напомня за себе си по различни начини.