Някой почука на задната врата и след малко се появи Лиза Джеймисън. Бузите й бяха силно зачервени.
— Скрих велосипеда си в гаража ти, преподобна Либи. Надявам се, че нямаш нищо против.
— Не. Сега ние правим заговор, така поне биха казали Рандолф и Рени, затова по-добре ме наричай „Пайпър“.
18.
Никой от „членовете на революционния комитет“ не закъсня, така че малко след девет часа Пайпър даде началото на срещата. Първоначално й направи впечатление, че присъстват осем жени и само четирима мъже. Отгоре на всичко от четиримата мъже един беше пенсионер, а двама бяха на такава възраст, че все още нямаха право да гледат филми, в които показват насилие и сексуални сцени. Спомни си, че в партизанските групи, действащи в различни части на света, има много жени и деца. Това й се струваше неправилно, но тя разбираше, че понякога правилното и необходимото влизат в конфликт.
— Предлагам да сведем глави за минута — каза Пайпър. — Няма да се моля, защото вече не съм сигурна към кого да се обръщам в молитвите си. Но би било добре да кажете нещо на вашия си Бог, защото тази вечер ще имаме нужда от силна подкрепа.
Те се съобразиха с предложението й. Някои от присъстващите все още комуникираха с Всевишния, когато Пайпър вдигна глава и се огледа. Видя две наскоро уволнени полицайки, пенсиониран управител на супермаркет, останала без вестник журналистка, библиотекарка, собственичка на ресторант, „куполна вдовица“, която не можеше да спре да върти годежния си пръстен, местна „акула“ — собственик на универсален магазин, и три неестествено сериозни за възрастта си деца, сгушени едно до друго на кушетката.
— Амин — каза Пайпър. — Ще дам думата на Джаки Уетингтън, която много добре знае какво прави.
— Това звучи прекалено оптимистично — отговори Джаки. — Да не говорим, че е и прибързано, защото аз ще дам думата на Джо Макклачи.
Момчето изглеждаше стреснато:
— Аз?
— Но преди да го чуем — продължи тя, — искам да помоля приятелите му да застанат на пост. Нори — отпред, а Бени — отзад. — Джаки забеляза, че те се канят да протестират, затова вдигна ръка и поясни: — Не търся повод да ви отпратя, задачата ви е важна. Сигурно разбирате какво може да стане, ако ни хванат да заговорничим. Вие двамата сте най-малки. Намерете две тъмни ниши и се скрийте в тях. Ако видите някой, който се държи подозрително, или мернете полицейска кола, плеснете с ръце ето така. — Тя плесна веднъж, после два пъти и накрая още един път. — По-късно ще ви разкажем за какво сме говорили, обещавам. Сега ще съберем цялата информация накуп, няма да има никакви тайни.
Когато те излязоха, Джаки се обърна към Джо:
— Кутията, за която сте споменали на Линда. Разкажи всичко от начало до край.
Джо се изправи на крака, сякаш щеше да рецитира стихотворение, и разказа на другите всичко, което знаеше.
— След това се върнахме в града и разбрахме, че онова копеле Рени е заповядало да арестуват Ръсти — завърши. Избърса потта от челото си и отново седна на кушетката.
Клеър обгърна с ръка раменете му.
— Според Джо не е хубаво Рени да разбира за кутията — вметна тя. — Той смята, че Рени вероятно би предпочел тя да продължи да функционира и не би направил опит да я изключи или разруши.
— Той е прав — обади се Джаки. — Кутията е най-важната ни тайна.
— Ами… — промърмори Джо.
— Какво? — попита Джулия. — Смяташ, че той трябва да знае?
— Може би, но трябва да помисля.
Джаки реши да не му задава повече въпроси и продължи нататък:
— Да преминем към следващия въпрос. Ще се опитам да измъкна Барби и Ръсти от затвора. Утре вечер, по време на градската среща. Президентът е заповядал Барби да поеме управлението.
— Който ще да е, само да не е Рени — изръмжа Ърни. — Това некадърно копеле мисли, че градът е негов.
— Той е добър само в едно — намеси се Линда. — В това да забърква каши, когато му е изгодно. Боят в супермаркета и изгарянето на редакцията на вестника… според мен той ги е организирал.
— Разбира се, че е той — потвърди Джаки. — Човек, който може да убие собствения си пастор…
Роуз я погледна изненадано.
— Да не би да искаш да кажеш, че Рени е убил Когинс?
Джаки разказа на присъстващите какво бе открил Ръсти при огледа на тялото на Когинс. Те изглеждаха смаяни, но очевидно й повярваха.