— Онзи нещастник — изръмжа Рандолф.
— Другият за съжаление е Анди Сандърс.
Питър изтърва вилицата си, с която се опитваше да набоде няколко пържени картофчета. Тя изтрака в чинията му.
— Анди!
— Тъжно, но истина. Барбара го е вкарал в бизнеса. Знам това от достоверен източник, но не ме питайте кой е той, защото няма да ви кажа. Пожела да остане анонимен. — Големия Джим въздъхна, след това натъпка в устата си покрит с жълтък залък. Чувстваше се прекрасно тази сутрин. — Предполагам, че Анди се е нуждаел от пари. Доколкото знам, от банката се канеха да наложат възбрана върху аптеката му. Той няма ум за бизнес.
— И за градските дела също — добави Фреди Дентън.
Рени по принцип мразеше да бъде прекъсван от по-нискостоящи, но тази сутрин всичко му доставяше удоволствие.
— Така е за съжаление — каза, след това се приведе над масата, доколкото позволяваше огромният му корем. — Той и Буши са стреляли по единия от камионите, които изпратих там вчера. Спукали са предните му гуми. Тези хора са опасни.
— Въоръжени наркомани — отбеляза Рандолф. — Кошмар за всеки служител на реда. Нашите трябва носят бронежилетки.
— Добра идея.
— И не давам гаранции за сигурността на Анди.
— Бог те обича, сигурен съм в това. Прави каквото трябва. Пропанът ни трябва. Градът ламти за него, а аз смятам да кажа на тазвечерната среща, че сме открили нови запаси.
— Няма да мога да отида, така ли, господин Рени? — попита Картър.
— Зная, че си разочарован, но искам утре да си с мен. И няма да ходим на онова парти край Купола. Рандолф също, мисля. Някой ще трябва да координира нещата, а това никак няма да е лесно. Трябва да внимаваме хората да не се изпотъпчат. Едва ли ще се мине без инциденти, защото някои не са научени да спазват правила. По-добре кажете на Туичъл да отиде там с линейката.
Картър си записа нещо в бележника.
Големия Джим се обърна към Рандолф. Лицето му имаше тъжно изражение.
— Много ми е тежко, Пит, но трябва да ти кажа. Моят информатор намекна, че е възможно Младши също да се е забъркал в бизнеса с наркотици.
— Младши? — попита Мел. — Не, не и Младши.
Рени кимна и избърса сухите си очи с длан.
— На мен също ми е трудно да повярвам. Не искам да вярвам, но нали знаете, че той е в болницата?
Те кимнаха.
— Свръхдоза — прошепна и се наведе още по-напред. — Това е най-вероятната причина за сегашното му състояние. — Той се надигна и погледна отново Рандолф. — Те ще очакват да минете по главния път. На около два километра източно от радиостанцията има друг път…
— Знам го — каза Фреди. — Мърляча Сам Вердро притежаваше горски парцел там, но банката му го взе. Мисля, че цялата земя в района вече принадлежи на църквата „Светия изкупител“.
Големия Джим се усмихна и кимна, въпреки че земята всъщност принадлежеше на една корпорация от щата Невада, на която той беше президент.
— Минете по този път и подходете откъм задната страна на радиостанцията. Гората е стара, без храсталаци, така че няма да имате проблеми.
Той чу, че телефонът му звъни. Погледна екранчето и реши да не вдига. После си каза: „Какво пък чак толкова, по дяволите. Може дори да се почувствам още по-добре, когато чуя как Кокс се пени.“
— Рени на телефона. Какво желаете, полковник Кокс?
Той се заслуша и усмивката му угасна.
— Откъде да знам, че казвате истината?
Той слуша още известно време, после рязко прекъсна разговора. Смръщи вежди, докато обмисляше чутото. След това вдигна глава и попита Рандолф:
— Имаме ли Гайгеров брояч? В противорадиационното укритие може би?
— Ами не знам. Ал Тимънс може би знае обаче.
— Намери го и му кажи да провери!
— Важно ли е? — попита Рандолф, а в същото време Картър възкликна:
— Радиация ли, шефе?
— Няма причини за тревога — отговори Големия Джим. — Младши би казал, че той се опитва да ме шашне. Сигурно е така. Я провери все пак дали имаме Гайгеров брояч. Ако имаме и той все още работи, донеси ми го.
— Добре — отвърна Питър, който изглеждаше доста уплашен.
Големия Джим вече съжаляваше, че е отговорил на повикването. И че им е казал. Сиърлс сигурно щеше да се раздрънка, щяха да тръгнат слухове. По дяволите, Рандолф също беше от приказливите. Вероятно нямаше никакъв проблем, онова нещастно офицерче просто се опитваше да развали хубавия ден. Най-важния ден в живота му може би.