21.
Когато надникна през една цепнатина в стената на Моста на мира, Младши видя, че дори хората отвън са се изправили на крака, и същият този инстинкт, който накара Джаки да изчака още малко, го накара да действа. Той се измъкна изпод моста, излезе от страната на общинския парцел и тръгна към тротоара. Когато съществото, благодарение на което майка му беше забременяла с него, започна отново да говори, той се отправи към полицейския участък. Тъмното петно, мержелеещо се пред лявото му око, отново се беше уголемило, но мислите му бяха ясни.
„Идвам, Барби. Ей-сега ще те спипам.“
22.
— Тези хора са ненадминати лъжци — продължи Големия Джим — и когато отидете до Купола, за да се видите с любимите си хора, кампанията срещу мен ще достигне кулминацията си. Кокс и помагачите му ще направят всичко възможно да ме очернят. Ще ме нарекат лъжец и крадец, възможно е дори да кажат, че аз съм ръководел тяхната нарколаборатория…
— Ти ами — изрече спокойно някой.
Беше Андрея Гринъл. Тя стана и всички погледи се насочиха към нея; яркочервената й рокля сякаш изпълняваше функцията на удивителен знак. Изгледа презрително Големия Джим, след това се обърна към хората, които я бяха избрали за трети градски съветник (трябваше да се намери заместник на стария Били Кейл — бащата на Джак Кейл, — който беше починал от сърдечен удар преди четири години).
— Хора, трябва да се отърсите за момент от страховете си — каза тя. — Когато го направите, ще разберете колко абсурдна е скалъпената от него история. Джим Рени смята, че ще изпаднете в паника като стадо говеда по време на гръмотевична буря. Тук съм родена и отрасла, тъй че ви познавам много добре. Той греши.
Големия Джим изчака да заехтят гневни викове. Нищо такова обаче не се случи. Не че местните хора й вярваха, те просто бяха шокирани от внезапния обрат. Алис и Ейдън Епълтън се бяха обърнали назад; коленичили върху скамейката, те се взираха с широко отворени очи в дамата в червено. Каро също изглеждаше шокирана.
— Таен експеримент? Каква глупост само! Нашето правителство е вършило доста гадни неща през последните петдесетина години, напълно съм съгласна с това, но да захлупят цял град с някакъв вид силово поле? Само за да видят какво ще направим? Пълна идиотщина. Единствено хора, изпаднали в паника, биха повярвали на такова нещо. Рени го знае, затова предизвиква паника.
Големия Джим беше загубил самообладание за момент, но постепенно започваше да се окопитва. Освен това микрофонът беше пред него.
— Дами и господа, Андрея Гринъл е добра жена, но тази вечер не е на себе си. Тя също е ужасена, разбира се, но има и нещо друго. Съжалявам, че го казвам, но след като падна преди време, тя започна да пие лекарство, към което лесно се привиква, става въпрос за…
— От няколко дена не съм пила нищо по-силно от аспирин — отговори спокойно Андрея. — Сдобих се с документи, от които става ясно, че…
— Мелвин Сиърлс! — изкрещя Големия Джим. — Изведи съветник Гринъл от залата и я съпроводи до дома й, действай внимателно, но твърдо. Може би ще се наложи да бъде прегледана в болницата. Тя не е на себе си.
Чуха се одобрителни подвиквания, но Рени не получи мощна подкрепа, каквато очакваше. Мел Сиърлс едва бе пристъпил напред, когато Хенри Морисън го побутна с длан в гърдите, отпращайки го към стената.
— Нека я оставим да се доизкаже — каза Хенри. — Тя също е градски съветник, нека се доизкаже.
Мел погледна Големия Джим, но той се беше загледал като хипнотизиран в Андрея, която извади кафяв плик от голямата си чанта. Веднага щом го видя, той разбра какво има вътре. Бренда Пъркинс! Каква кучка само! Продължаваше да го тормози дори и след смъртта си!
Андрея вдигна плика, който започна да се поклаща.
Тялото й пак се тресеше. Гадното треперене се бе появило в най-неподходящия момент. Но тя не беше изненадана, даже очакваше да стане точно така. Заради стреса.
— Бренда Пъркинс ми даде тези документи — каза. Гласът й не й беше изневерил. — Събрани са от съпруга й и от щатския прокурор. Дюк Пъркинс подозираше Джеймс Рени в извършването на редица престъпления и беше започнал разследване.
Мел погледна приятеля си Картър, очаквайки някакъв съвет. Погледите им се срещнаха. Очите на Картър блестяха от вълнение и любопитство. Той посочи Андрея, след това опря длан в гърлото си — накарай я да млъкне. Този път Хенри Морисън не спря Мел — както и почти всички в залата, той се бе зазяпал в Андрея Гринъл.