— Но защо? — възкликна Ръсти. — Защо изобщо им е притрябвала преграда? Аз не можах да повдигна проклетото нещо, не можах дори да го помръдна! А когато метнах оловната престилка отгоре му, тя се подпали. Въпреки че самата кутия е хладна на допир!
— Щом я защитават, трябва да има някакъв начин да бъде разрушена или изключена — подхвана Джаки. — Само че…
Барби се беше усмихнал. Чувстваше се странно, сякаш се рееше над собствената си глава.
— Хайде, Джаки. Кажи го.
— Само че май не я защитават, нали? Не и от хората, които са решени да се приближат до нея.
— Има и нещо друго — каза Барби. — Можем ли да кажем, че те ни я посочват? Джо Макклачи и приятелите му не са ли следвали следа от трошици?
— Ето я, жалки земляни — рече Ръсти. — Какво ще направите сега вие, които проявихте смелост да се приближите?
— Това ми звучи правдоподобно — заяви Барби. — Хайде. Да тръгваме натам.
2.
— По-добре аз да карам — обърна се Ръсти към Ърни. — Ето там припаднаха децата. И Роми за малко не припадна. Аз също усетих нещо. Имах и халюцинация — чучело, което избухна в пламъци.
— Друго предупреждение?
— Не знам.
Ръсти подмина гората и спря пред каменистия склон, на върха на който се намираше овощната градина на Маккой. Въздухът блестеше толкова ярко, че се наложи да присвият очи. Не се виждаше обаче никакъв източник — сиянието се мержелееше пред тях. Барби имаше чувството, че светят милиони светулки. Поясът беше широк около петдесет метра. Отвъд него цареше мрак, смекчен само от розовия блясък на луната.
— Сигурен ли си, че няма пак да ти прималее? — попита Барби.
— Това е все едно да докоснеш Купола — направиш ли го, ваксиниран си. — Ръсти се намести по-удобно на седалката, включи на скорост и каза: — Дръжте се здраво, дами и господа, излитаме.
Той натисна рязко газта и задните гуми се завъртяха. Микробусът навлезе в сиянието. Бяха твърде добре „опаковани“, затова не забелязаха какво се случи след това, но техните разтревожени другари, които стояха в края на овощната градина, забелязаха. Отначало микробусът се виждаше съвсем ясно, сякаш към него беше насочен прожектор. Когато излезе от пояса, продължи да блести още няколко секунди, сякаш беше покрит с радий. Зад него се влачеше сияйна опашка като на комета.
— Майчице! — възкликна Бени. — Това е един от най-яките специални ефекти, които съм виждал.
После микробусът спря да сияе, а опашката изчезна.
3.
Когато пресякоха блестящия пояс, Барби усети леко замайване, но нищо повече. Ърни за момент се пресели в хотелска стая, която миришеше на борова смола и от която се чуваше ревът на Ниагарския водопад. Облечената в ефирна бледолилава нощница жена, за която се бе оженил преди дванайсет часа, се приближи към него. Тя пое ръцете му и ги постави върху гърдите си, казвайки: „Този път няма да се наложи да спрем, мили.“
Тогава чу вика на Барби и се върна в реалността.
— Ръсти! Тя получи пристъп! Спри!
Ърни се извърна и видя, че Джаки Уетингтън трепери като лист; беше забелила очи, пръстите на ръцете й бяха разперени.
— Той носи кръст, всичко наоколо е в пламъци! — изкрещя тя. От устата й хвърчаха пръски слюнка. — Светът гори! Хората горят! — Писъците й изпълваха вътрешността на микробуса.
Ръсти за малко не заби микробуса в канавката. Спря в средата на пътя, изскочи навън и се втурна към страничната врата. Барби вече я беше отворил. Роми беше прегърнал с една ръка Джаки, която бършеше брадичката си с длан.
— Добре ли си? — попита я Ръсти.
— Сега, да. Аз просто… всичко… всичко беше в пламъци. Беше ден, но беше тъмно. Хората горяха… — Тя се разплака.
— Спомена за някакъв човек, носещ кръст — каза Барби.
— Голям бял кръст. Вързан на въже… или кожен ремък. Висеше на гърдите му. Голите му гърди. После той го вдигна пред лицето си. — Тя пое дълбоко въздух и го издиша бавно, на пресекулки. — Вече избледнява, но… ох.
Ръсти й показа два пръста и я попита колко пръста вижда. Джаки отговори правилно и проследи с очи палеца му, който той размърда първо наляво-надясно, а после нагоре-надолу. Потупа я по рамото, след това изгледа подозрително блестящия пояс. Какво беше казал Ам-гъл на Билбо Бегинс? Коварно, драги.