— Кошера — обади се Джулия. — Аз също съм учила там.
— Двамата с Джордж заобикаляхме катерушките и отивахме до оградата. Там имаше мравуняци. Палехме мравките с лупата.
— Не взимай това много навътре, докторе — рече Ърни. — Много деца правят подобни неща, че и по-лоши дори. — Като малък Ърни и неколцина негови приятели бяха залели опашката на една бездомна котка с бензин и я бяха подпалили. Той по-скоро би споделил с другите подробностите около първата си брачна нощ, отколкото тази случка.
Помисли си: „Може би, защото се смяхме като идиоти, когато котката хукна да бяга. Господи, как се смяхме само.“
— Хайде — подкани го Джулия.
— Това е всичко.
— Не е — настоя тя.
— Вижте какво — намеси се Джоани Калвърт, — не мисля, че сега му е времето за психологически игрички.
— Млъкни, Джоани — каза Клеър.
Джулия не отделяше очи от лицето на Ръсти.
— Защо се интересуваш толкова? — попита той. — Имаше чувството, че никой не ги наблюдава в този момент, сякаш беше останал насаме с нея.
— Просто ми кажи.
— Един ден, докато правехме… това… си помислих, че мравките също са разумни същества. Знам, че звучи глуповато, сантиментално, но…
Барби се обади:
— Милиони хора по света смятат същото. И живеят според това си разбиране.
— Както и да е, помислих си: „Ние им причиняваме болка. Изгаряме ги на земята и може би ги изпичаме живи в подземните им къщи.“ Тези, които попадаха директно под лупата, ясно. Една част просто спираха да се движат, но повечето наистина се подпалваха.
— Това е ужасно — каза Лиза. Отново беше започнала да върти нервно анкха си.
— Да, госпожо. Един ден казах на Джорджи, че трябва да спрем. Той не искаше да спира. Каза, че това било явлена война. Много добре си спомням. Не ядрена, а явлена. Опитах се да му отнема лупата. След това се сбихме и лупата се счупи.
Той замълча за момент.
— Истината не е такава, просто така твърдях тогава. Баща ми ме скъса от бой, но аз не си признах. Джордж обаче каза истината на техните — каза, че нарочно съм счупил проклетото нещо. — Той посочи мрака. — Ако можех, бих счупил онази кутия. Защото сега ние сме мравките, а тя е лупата.
Ърни отново се замисли за котката с горящата опашка. Клеър Макклачи си припомни как в трети клас двете с най-добрата й приятелка седнаха върху едно момиче, което много мразеха. Момичето беше ново в училището и имаше смешен южняшки акцент — говореше така, сякаш се беше нагълтало с горещи картофи. Колкото по-силно плачеше новото момиче, толкова по-силно те се смееха. Ромео Бърпи си спомни как се напи в нощта, когато Хилари Клинтън плака в Ню Хемпшир. Тогава той беше вдигнал чашата си към телевизионния екран и беше казал: „Така ти се пада, тъпа патко, разкарай се и остави човека да си върши работата.“
Барби си спомни един гимнастически салон — пустинната жега, миризмата на лайна и кънтящият смях.
— Искам и аз да я видя — каза той. — Кой ще дойде с мен?
Ръсти въздъхна.
— Аз.
5.
Докато Барби и Ръсти се приближаваха към кутията, на която имаше странен символ и ярка мигаща лампичка, градският съветник Рени стоеше в освободената от Барби килия.
Малко преди това двамата с Картър Тибодо бяха вдигнали тялото на Младши и го бяха положили върху леглото.
— Остави ме, искам да поседя при него — рече Рени.
— Шефе, предполагам, че се чувстваш ужасно, но в момента има стотици неща, за които трябва да се погрижиш.
— Осъзнавам това. Ще се погрижа за тях, но първо ще поседя при сина си. Пет минути. След това ще го закарате в погребалната агенция.
— Добре. Съжалявам за тежката загуба. Младши беше свястно момче.
— Не, не беше — отговори Големия Джим. Изрече думите със спокоен, уверен глас. — Но беше мой син и аз го обичах. А и можеше да е и по-лошо, нали разбираш?
Картър се позамисли.
— Разбирам.
Големия Джим се усмихна.
— Знам, че разбираш. Иска ми се ти да беше мой син.
Картър се изчерви от удоволствие, после се заизкачва по стълбите. Когато остана сам, Големия Джим седна на леглото и положи главата на Младши в скута си. По лицето на младежа нямаше рани. Картър беше затворил очите му. Ако не обърнеше внимание на факта, че ризата му е окървавена, човек можеше да си помисли, че той спи.
„Беше мой син и аз го обичах.“
Беше истина. Да, Рени се канеше да жертва Младши, но за това си имаше причина — случилото се на Голгота. Също като Христос, момчето беше загинало, защитавайки кауза. Вредите, нанесени от бръщолевенето на Андрея Гринъл, щяха да бъдат поправени; само трябваше градът да разбере, че Барби е убил четирима честни полицаи, сред които единствения син на техния лидер. Барби на свобода, планиращ да извърши и други злини, от това можеха да бъдат извлечени политически дивиденти.