— Госпожо Евърет.
— Наричай ме Линда.
— Линда, може ли да остана? Бих могъл да спя на кушетката. Трябва да съм до тях, ако се събудят през нощта. Ако не се събудят, надявам се да е така, бих искал да ме видят, когато слязат долу на сутринта.
— Нямам нищо против. Ще закусим всички заедно. Овесени ядки. Млякото все още не се е развалило.
— Това е добре. След като децата закусят, ще те освободим от присъствието си. Съжалявам, че го казвам, но вече ми дойде до гуша от Честърс Мил. Няма как да се измъкна напълно от този град, но ще направя каквото мога. Единственият тежко болен пациент напусна болницата. Говоря за сина на Рени. Ще се върне, защото в главата му става нещо ужасно, но засега…
— Той е мъртъв.
Търстън не изглеждаше много изненадан.
— Пристъп предполагам.
— Не, беше застрелян. В затвора.
— Няма да съм искрен, ако кажа, че съжалявам.
— И аз също — подметна Линда. Нямаше представа какво е правил Младши там, но знаеше как скърбящият му баща ще извърти нещата.
— Ще заведа децата на езерото, където двамата с Каро си почивахме, преди да се появи Купола. Там е спокойно, а и смятам, че ще намеря някакви хранителни продукти. Възможно е дори да открия вила с генератор. А що се отнася до обществените ангажименти, да го духат — каза подигравателно той.
— Има по-добро място.
— Наистина? — Линда се колебаеше, затова той се присегна и докосна ръката й. — Трябва да ми вярваш.
Тя му разказа всичко, като му обясни, че преди да се отправят към Блек Ридж, трябва да вземат оловни листове от „Бърпис“. Двамата разговаряха почти до полунощ.
10.
Северният край на къщата на Маккой беше неизползваем — покривът се беше срутил от снеговете, навалели през миналата зима, — но в западния имаше обширна трапезария. Бегълците от Честърс Мил се събраха там. Барби попита Джо, Нори и Бени какво са видели и сънували при първото си идване — когато бяха припаднали до така наречения блестящ пояс.
Джо си спомни за горящите тикви. Нори каза, че всичко било черно и че слънцето не се виждало. Отначало Бени твърдеше, че не си спомня нищо. После обаче се плесна по устата и каза:
— Викове. Чувах викове. Много силни.
Присъстващите се замислиха, всички мълчаха. След това Ърни каза:
— Горящите тикви не ни помагат да стигнем до някакъв извод, полковник Барбара. В слънчевите ъгли на почти всички хамбари в града има купчини тикви. Годината е добра за тиквите. — Той замълча за момент. — Поне засега.
— А твоите момичета, Ръсти?
— Почти същото — отговори той и им разказа каквото си спомняше.
— Спрете Хелоуин, спрете Страшната тиква — каза замислено Роми.
— Хора, виждам някаква закономерност тук — намеси се Бени.
— Наистина ли, Холмс — каза Роуз и всички се засмяха.
— Твой ред е, Ръсти — подкани Барби медика. — Какво видя, когато припадна на път за насам?
— Всъщност не съм припадал — отвърна той. — А между другото, всички тези неща могат да бъдат обяснени със стреса, на който сме подложени. В такава ситуация е обичайно да има групова истерия и хората да халюцинират.
— Благодаря, доктор Фройд — каза Барби, — а сега ни разкажи какво видя.
Когато Ръсти започна да разказва за чучелото с цилиндъра, Лиза Джеймисън възкликна:
— Това чучело се намира на моравата пред библиотеката! Облякох му една стара моя фланелка, на която има цитат на Уорън Зевън…
— „“Суийт Хоум Алабама", изпейте песента на онази мъртва група" — каза Ръсти. — Има градински лопатки вместо ръце. Както и да е, то се подпали. После, пуф, и изчезна. И веднага спря да ми се вие свят.
Той се огледа. Приятелите му се бяха ококорили.
— Спокойно бе, хора, сигурно съм виждал чучелото преди това, а подсъзнанието ми просто е „изкихало“ спомена. — Той посочи Барби с пръст. — Ако пак ме наречеш „доктор Фройд“, ще те прасна.
— Виждал ли си го преди? — попита Пайпър. — Може би когато си прибирал момичетата от училище. Библиотеката е отсреща.
— Не, доколкото си спомням. — Не поясни, че от началото на месеца не е прибирал момичетата от училище; освен това се съмняваше, че тогава е имало украса за Хелоуин.
— Сега ти, Джаки — каза Барби.
Тя облиза устни.
— Наистина ли е важно?
— Така мисля.
— Горящи хора. И дим, зад който от време на време се мяркат огнени езици. Имах чувството, че целият свят гори.