— Добре, но… автобусите с ръчна скоростна кутия ли са. Защото не мога да карам такива с ръчна.
Хенри пита на висок глас Олнът, който стои до Купола заедно с жена си Сара; двамата се взират в пустата магистрала отсреща.
— Номер шестнайсет е с ръчна! — провиква се Олнът. — Всички останали са с автоматична! И й кажи да си сложи колана. Иначе няма да може да тръгне!
Хенри отпраща Памела, като й заръчва да не се помайва излишно. Иска автобусът да пристигне колкото се може по-бързо.
Отначало хората стоят прави, наблюдавайки разтревожено пустия път. След това повечето сядат на земята. Онези, които си носят одеяла, си постилат. Някои се скриват на сянка под лозунгите си. На хората не им е до разговори и затова ясно се чува гласът на Уенди Голдстоун, която пита приятелката си Елън къде са щурците — във високата трева не се чува песента им.
— Да не би да съм оглушала? — пита тя.
Не е оглушала. Щурците или се спотайват, или са мъртви.
В обширното и приятно хладно студио на Радиото на Исус звучат Ърни Келог — Кацата и Хис Дилайт Трио, които изпълняват „Получих обаждане от Рая и от другата страна на линията беше Исус“. Двамата мъже не слушат музика, а гледат телевизия; и те като Марта Едмъндс (която сега пие втората си бира и съвсем е забравила за покрития с чаршаф труп на Клейтън Брейси) са погълнати от двете картини, които показват камерите. Погълнати са като всички в Америка и… да… като всички на света.
— Погледни ги само, Сандърс — прошепва Готвача.
— Гледам ги — отговаря Анди. Той държи Клодет в скута си. Готвача му е предложил и две ръчни гранати, но този път Анди е отказал. Страхува се, че може неволно да дръпне предпазителя на някоя от тях. Гледал е филм, в който се е случило такова нещо. — Интересно е, но не мислиш ли, че трябва да се подготвим за идването на онези?
Готвача знае, че Анди е прав, но не може да откъсне поглед от екрана, на който се виждат колоната от автобуси и предвождащият ги камион, натоварен с видеотехника. Въпреки че снимат от хеликоптер, той разпознава отличителните белези на местността. Посетителите вече се приближават.
„Всички ние се приближаваме“ — мисли си той.
— Сандърс!
— Какво, Готвачо?
Готвача му подава тенекиена кутийка от бонбони.
— Камъкът няма да ги скрие; изсъхналото дърво не дава подслон, а щурецът — утеха. Само че ми убягва къде съм чел това.
Анди отваря кутийката, вижда, че там има шест цигари, и си помисля: „Ето ги войниците на екстаза.“ Очите му се насълзяват, защото никога досега не му е идвала наум толкова поетична мисъл.
— Ще кажеш ли „амин“, Сандърс?
— Амин.
Готвача изключва телевизора с помощта на дистанционното. Иска да види пристигането на автобусите — независимо че е надрусан и обзет от параноя, той като всички други харесва вълнуващите срещи, — но знае, че злите хора може да дойдат всеки момент.
— Сандърс!
— Да, Готвачо.
— Смятам да изкарам „християнския“ камион от гаража и да го паркирам до далечния край на склада. Ако се скрия зад него, ще мога да държа под око гората. — Той вдига Божия воин. Закачените за него гранати се разклащат. — Колкото повече си мисля за това, толкова повече се убеждавам, че ще дойдат оттам. — Отзад минава черен път. Вероятно си мислят, че не го знам, но… — Зачервените очи на Готвача блестят. — … Готвача знае повече, отколкото си мислят хората.
— Зная. Обичам те, Готвачо.
— Благодаря ти, Сандърс. И аз те обичам. Ако дойдат откъм гората, ще ги оставя да излязат на открито, а после ще ги покося с моя „сърп“. Но ние не можем да сложим всичките си яйца в една кошница. Затова искам да отидеш отпред, където бяхме преди няколко дена. Ако се появи някой от тях…
Анди вдиша Клодет.
— Точно така, Сандърс. Но не прибързвай. Изчакай ги да се приближат, тогава стреляй.
— Добре. — В определени моменти Анди има чувството, че живее в сън, сега е един от тези моменти. — Като със сърп.
— Точно така. Но ме слушай сега, Сандърс, защото е важно. Ако започна да стрелям, не идвай веднага при мен. Аз също няма да дойда веднага, ако ти започнеш да стреляш. Може и да се сетят, че не сме заедно, но номерът ми е ясен. Можеш ли да свириш с уста?
Анди мушва два пръста в устата си и изсвирва пронизително.
— Много добре, Сандърс. Впечатляващо.
— Научих се в началното училище — казва той и си мисли: „Когато животът беше много по-прост.“
— Дай ми сигнал само ако ситуацията е неконтролируема. Тогава аз ще дойда. А ако аз свирна, ти ще ми дойдеш веднага на помощ.