— Виждал съм го, дори съм помагал да го товарят — каза Марти. — Миналата година смених католическата църква със „Светия изкупител“. Защо не е в хамбара? — изблея като недоволна овца той.
— Откъде да знам, а и какво значение има? — попита Фреди. — Те са в студиото.
— Откъде знаеш?
— Там е телевизорът, дават шоуто край Купола по всички канали.
Марти вдигна своя „Хеклер и Кох“.
— Нека за всеки случай да гръмна няколко пъти в камиона. Може там да е сложена бомба. А може онези двамата да се крият там.
Фреди наведе дулото към земята.
— Да не си полудял! Те не знаят, че сме тук, искаш да се издадем ли, какво? Майка ти случайно да е раждала идиот?
— Майната ти — изруга Марти. Позамисли се и добави: — Майната и на майка ти.
Фреди погледна назад.
— Хайде, момчета. Ще прекосим ливадата и ще отидем в студиото. Надникнете през задните прозорци, за да видите къде са. — Ухили се. — Лек път.
Мълчаливецът Обри Тоул каза:
— Ще видим.
14.
Фърн Бауи, който беше в паркирания на Битч Роуд камион, каза:
— Нищо не чувам.
— Ще чуеш — увери го Рандолф. — Само почакай малко.
Беше дванайсет и две минути.
15.
Готвача наблюдаваше как злите хора излизат на открито и започват да пресичат по диагонал ливадата, насочвайки се към задната част на студиото. Само трима от тях бяха облечени в полицейски униформи; четирима носеха сини ризи, които според Готвача трябваше да изпълняват ролята на униформи. Разпозна Лорън Конри (негова стара клиентка от времето, когато продаваше марихуана) и Стъби Норман — местния вехтошар. Разпозна също и Мел Сиърлс — стар клиент и приятел на Младши. Приятел и на покойния Франк Делесепс, което вероятно означаваше, че е един от изнасилваните на Сами. Е, повече никога нямаше да изнасилва.
Седем. Поне от тази страна. От страната на Сандърс? Не се знаеше.
Когато се увери, че това е цялата група, той се изправи, подпря се с лакти на капака на двигателя и изкрещя:
— Гледайте, дойде денят на Бог; ожесточен от яд и гняв, той ще опустоши земята!
Те замръзнаха за момент, после се огледаха. Не се опитаха нито да вдигнат оръжията си, нито да се разпръснат. Готвача видя, че това не са ченгета, а просто кацнали на земята птици, на които не им стига умът да отлетят.
— И ще унищожи грешниците! Исая, тринайсета! Край, шибаняци!
След като изрече проповедта и призива за възмездие, Готвача откри огън, пускайки дълъг откос отляво надясно. Двама от униформените полицаи и Стъби Норман отхвърчаха назад като счупени кукли, опръсквайки буренаците с кръвта си. Оцелелите се отърсиха от вцепенението, което ги беше обзело. Двама се обърнаха и побягнаха към гората. Конри и последният униформен полицай се втурнаха към студиото. Готвача насочи автомата си към тях и отново откри огън. Калашникът изкиха няколко куршума и пълнителят се изпразни.
Конри се плесна по врата, сякаш я беше ужилило насекомо, после се просна по лице в тревата, пририта два пъти и застина неподвижно. Другият — плешив мъж — успя да стигне до задната част на студиото. Готвача не го беше много грижа за двамата, които избягаха в гората, но не искаше да остави плешивкото да се измъкне. Ако свиеше зад ъгъла на сградата, плешивкото сигурно щеше да види Сандърс и да го застреля в гръб.
Готвача махна празния пълнител и презареди.
16.
Фредерик Хауърд Дентън, известен още като Плешивко, не мислеше за нищо, когато стигна до задната част на студиото. Беше видял как Конри пада и беше престанал да мисли. Знаеше единствено, че не иска снимката му да се появи на Стената на честта. Трябваше да се скрие, а това означаваше да влезе вътре. Имаше врата. Зад нея някаква госпъл група пееше „Ще сплетем ръце около трона“.
Фреди сграбчи топката на вратата. Тя отказа да се завърти.
Беше заключено.
Пусна пистолета си на земята, вдигна ръката, с която го беше държал, и изкрещя:
— Предавам се! Не стреляй, предав…
Усети три тежки удара в долната част на гърба. Видя, че по вратата се разплисква кръв, и си каза: „Не трябваше да забравяме бронежилетките.“ След това се свлече, като продължаваше да държи топката на вратата. Светът започна да чезне. Всичко, което Фреди представляваше и което знаеше, се сви, превръщайки се в малка искряща светлинка. Накрая светлинката изгасна и той умря. Ръката му изпусна топката. Беше паднал на колене, а горната част на тялото му беше подпряна на вратата.