17.
Мелвин Сиърлс също не мислеше. Беше видял Марти Арсено, Джордж Фредерик и Стъби Норман да падат пред него и беше зърнал куршум да профучава пред очите му, а подобни събития не се отразяват добре на мисловните процеси.
Мел просто бягаше.
Бягаше слепешката през гората, без да обръща внимание на клоните, които го шибаха по лицето. Падна веднъж, но се изправи и хукна отново. Накрая се озова на поляната, където бяха паркирани камионите. Най-разумно щеше да бъде да се качи на единия и да отпътува, но Мел и разумът в момента не бяха от един отбор. Вероятно щеше да продължи да тича по черния път, докато не стигне Битч Роуд, ако другият оцелял от групата не го беше сграбчил за рамото и не го беше блъснал към дънера на един голям бор.
Това беше Обри Тоул — братът на собственика на книжарницата. Той беше едър, тромав човек със светли очи и затворен характер. Понякога помагаше на брат си Рей при подреждането на рафтовете. Някои от местните го смятаха за глупак, но сега той изобщо не приличаше на глупак. А и очевидно не се беше паникьосал.
— Ще се върна и ще пречукам онзи мръсник — осведоми той Мел.
— Пожелавам ти късмет, приятелю — отговори Мел. Оттласна се от дървото и отново се обърна към черния път.
Обри Тоул го блъсна назад, този път по-силно. Отметна кичура, който падаше в очите му, после насочи пушката си към корема на Мел.
— Никъде няма да ходиш.
До ушите им долетя тракането на автомат. След него — викове.
— Чу ли това — попита Мел. — Искаш да отидеш там?
Обри го гледаше търпеливо.
— Не е нужно да идваш с мен, искам само да ме прикриваш. Ясно? Ако ми откажеш, ще те застрелям.
18.
Началник Рандолф се озъби в напрегната усмивка.
— Врагът е много зает там отзад. Всичко върви според плана. Карай, Стюарт. Право към алеята. Ще слезем и ще отидем в студиото.
— Ами ако са в хамбара? — попита Стюарт.
— Тогава пак ще можем да ги нападнем в гръб. Карай, карай! Не трябва да изпускаме момента.
Стюарт Бауи подкара камиона.
19.
Зад склада се стреляше, но Готвача не беше изсвирил с уста, така че Анди не помръдна от позицията си зад дървото. Надяваше се, че там всичко върви добре, защото при него вече се беше появил проблем — един от общинските камиони се канеше да свие по алеята пред станцията.
Анди започна да се отмества, като гледаше дъбът да е между него и камиона. Машината спря. Вратите се отвориха и отвън излязоха четирима човека. Анди беше почти сигурен, че сред тях са същите тези трима, които дойдоха предишния път… а за господин Пиле нямаше никакво съмнение. Можеше да разпознае от сто километра изцапаните му с курешки зелени ботуши. Злите хора. Беше твърдо решен да не допусне Готвача да бъде изненадан в гръб.
Излезе от прикритието си и тръгна по средата на алеята, държеше Клодет диагонално пред гърдите си. Чакълът хрущеше под краката му, но те не го чуваха, защото двигателят на камиона работеше, а и от студиото се лееше шумна госпъл музика.
Вдигна автомата, но не натисна спусъка; беше решил да изчака удобния момент. Каза си: „Ще ги изчакам да се струпат един до друг.“ Когато се приближиха до вратата на студиото, те наистина се струпаха.
— Ето го господин Пиле и неговите приятели — изрече провлечено Анди като същински Джон Уейн. — Как сте момчета?
Те понечиха да се извърнат към него. „За теб, Готвачо“ — помисли си Анди и откри огън.
Уби братята Бауи и господин Пиле с първия откос, а Рандолф само рани. Извади празния пълнител, както го беше учила Буши, после измъкна пълен пълнител изпод колана на панталоните си и презареди. Началникът на полицията пълзеше към вратата на студиото, от дясната му ръка и десния му крак течеше кръв. Погледна назад; лицето му беше потно, а облещените му очи блестяха.
— Моля те, Анди — прошепна той. — Беше ни заповядано да не те нараняваме, трябваше само да те върнем при Джим, за да можеш да работиш заедно с него.
— Така ли? — Анди се изсмя. — Не на мен тия. Щяхте да вземете всичко това…
Зад студиото проехтя дълъг откос. Готвача можеше да е загазил, можеше да има нужда от него. Анди вдигна Клодет.
— Моля те, не ме убивай! — изкрещя Рандолф и закри лицето си с ръка.
— Само си представи как ще похапваш печено говеждо с Исус — отговори Анди. — Хей, след има-няма три секунди вече ще разпъваш салфетката си.