— Обичам те, Готвачо! — каза Анди и целуна напуканите устни на Буши.
— Обичам те… също… Сандърс.
— Хей, вие, педали! — подвикна весело Мел. Беше само на десет метра от тях. — Искате ли стая? Впрочем аз мога да ви осигуря стая в ада.
— Сега… Сандърс… сега.
Мел натисна спусъка.
Куршумите повалиха Анди и Готвача настрани, но преди телата им да се отделят едно от друго, двамата приятели успяха да натиснат белия бутон.
Грейна ослепителна бяла светлина, която погълна всичко.
21.
Изгнаниците от Честърс Мил обядват на открито в единия ъгъл на овощната градина, когато се чуват изстрели — не откъм мястото на свиждането, а от югозапад.
— Там е Битч Роуд — казва Пайпър. — Господи, колко хубаво щеше да е, ако имахме бинокъл.
Не им е нужен бинокъл, за да видят жълтеникавия облак, който се появи след избухването на християнския камион. Туич загребва ядене с пластмасовата си лъжица.
— Не знам какво става, но патакламата е в радиостанцията — казва той.
Ръсти сграбчва Барби за рамото.
— Там е пропанът! Използвали са го за производство на наркотици! Там е пропанът!
Барби изтръпва от ужас в очакване на най-лошото. После ярка бяла искра пронизва замъгленото небе, сякаш просветва светкавица, светкавица, която идва откъм земята. Секунда след това чудовищна експлозия пробива дупка в центъра на деня. Една червена огнена топка заличава първо кулата на Радиото на Исус, после дърветата зад нея, а накрая и целия хоризонт.
Хората, които са на Блек Ридж, крещят, но не могат да чуят крясъците си заради чудовищния рев — четирийсет килограма пластичен експлозив и десет хиляди галона пропан са претърпели светкавична промяна. Прикриват очите си с длани и започват да отстъпват назад, газейки храната. Търстън взима Алис и Ейдън в прегръдките си и за момент Барби вижда лицето му на фона на притъмняващото небе — ужасеното лице на човек, който е видял вратите на ада да се отварят, който е зърнал огнения океан, дебнещ зад тях.
— Трябва да се върнем в къщата — провиква се Барби. Джулия се притиска към него и плаче. Зад нея е Джо Макклачи, който се опитва да помогне на майка си да се изправи на крака.
Тези хора няма да ходят никъде, поне засега.
На югозапад, където в следващите три минути по-голямата част от Битч Роуд ще престане да съществува, жълтеникавото небе притъмнява и Барби си казва: „Сега ние сме под лупата.“
Взривната вълна разбива всички прозорци в центъра на опустелия град, запраща кепенци във въздуха, накланя телефонни стълбове, откъртва врати на къщи и събаря пощенски кутии. Алармите на спрелите по главната улица коли се задействат. Големия Джим Рени и Картър Тибодо имат чувството, че конферентната стая се е разлюляла от земетресение.
Телевизионните камери продължават да предават. Силно разтревожен, Улф Блитцър пита:
— Какво беше това? Андерсън Купър? Кенди Кроули? Чад Майерс? Соледад Обрайън? Някой знае ли, по дяволите, какво беше това? Какво става?
Новите телевизионни звезди на Америка се обръщат с гръб към камерите, засенчват очите си с длани и се вторачват в града. Една камера се вдига за момент нагоре, показвайки огромна колона черен дим и летящи отломки.
Картър се изправя на крака. Големия Джим го сграбчва за кръста.
— Само хвърли бърз поглед — казва Рени. — Виж дали е много зле. След това пак си довлечи задника тук. Може да се наложи да се скрием в противоатомното укритие.
— Добре.
Картър се втурва нагоре по стълбите. Докато тича по коридора, счупените стъкла от разбитата входна врата хрущят под краката му. Това, което вижда, когато излиза на стълбите, е толкова невероятно, че той се връща в детството си и замръзва за момент на място; струва му се, че вижда най-голямата и най-ужасна буря, върлувала някога.
Небето на запад представлява оранжевочервен ад, ограден от катраненочерни облаци. Въздухът вече смърди на изгорял пропан. Шумът е невероятен, като този в стоманолеярна, само че десет пъти по-силен.
Небето над главата му е почерняло от летящи на изток птици. Като гледа птиците, правещи отчаян опит да избягат, Картър започва да се отърсва от вцепенението. Помага му и вятърът, който брули лицето му. В Честърс Мил от шест дена не е духал вятър, а този сега е топъл и гаден, вонящ на пропан и изгоряло дърво.
На главната улица пада огромен обгорял дъб, в клоните му са се оплели скъсани жици.
Картър побягва назад към коридора. Големия Джим стои на горната площадка; на бледото му лице се чете уплаха и по изключение — нерешителност.