— Имаме хипотеза, но не и доказателства — каза Джаки. — А и не съм сигурна, че Пит Рандолф ще ни повярва дори ако му покажем снимки, на които се вижда как Големия Джим чупи врата на Бренда. С Рени сега са дупе и гащи, каквото и да се случи. Освен това повечето полицаи ще застанат на страната на Пит.
— Особено новите — добави Стейси и подръпна един от стърчащите си руси кичури. — Голяма част от тях не са много умни, но пък са верни като кучета. И обичат да носят пистолети. Има и друго. — Тя се приведе напред. Тази вечер се появиха още седем-осем нови. Просто деца от гимназията. Големи, тъпи и ентусиазирани. Направо се плаша, като ги гледам. И още нещо. Тибодо, Сиърлс и Рени Младши са помолили новобранците да им препоръчат още хора. Само след няколко дена полицията няма да е вече полиция, а армия от тийнейджъри.
— Никой ли няма да ни послуша? — попита Ръсти. Не че не вярваше на Стейси, просто искаше да е съвсем сигурен. — Абсолютно никой?
— Хенри Морисън може би — каза Джаки. — Той вижда какво става и изобщо не е очарован. Но другите? Те са верни на началниците си. Отчасти, защото се страхуват и отчасти, защото харесват властта. Тези като Тоби Уилън и Джордж Фредерик никога не са имали власт, а тези като Фреди Дентън са си просто гадняри.
— Какво се опитваш да кажеш? — попита Линда.
— Опитвам се да кажа, че засега трябва да си траем. Ако Рени е убил четирима, това би означавало, че той е много, много опасен човек.
— Изчакването ще го направи още по-опасен — възрази Ръсти.
— Трябва да мислим за Джуди и Джанел, Ръсти — каза Линда. Тя гризеше ноктите си, нещо, което Ръсти не я беше виждал да прави от години. — Не можем да рискуваме живота им. Аз няма да го рискувам, няма да позволя и ти да го рискуваш.
— Аз също имам дете — обади се Стейси. — Калвин. Той е само на пет. Едва събрах кураж да стоя на пост в погребалната агенция. Само при мисълта да информирам онзи идиот Рандолф… — Нямаше нужда да се доизказва, пребледнялото й лице беше красноречив знак.
— Никой не иска от теб да правиш това — каза Джаки.
— В момента не бих могъл да докажа нищо друго, освен че Когинс е бил убит с бейзболната топка — поясни Ръсти. — Всеки може да е нанесъл ударите. По дяволите, дори синът на Рени може да е убил Когинс.
— Това не би ме изненадало чак толкова — заяви Стейси. — Младши се държи странно напоследък. Изритали са го от Боудуин за побой. Не знам дали баща му знае, но полицията е посетила салона, в който се е случил инцидентът. Видях рапорта. А двете момичета… ако са били изнасилени…
— Изнасилени са били — отговори Ръсти. — И то много брутално. Не ти трябват повече подробности.
— Но Бренда не е била малтретирана сексуално — отбеляза Джаки. — За мен това означава, че при Бренда и Когинс е по-различно.
— Може би Младши е убил момичетата, а баща му — Бренда и Когинс — каза Ръсти и си помисли, че някой ще му се изсмее. Никой не се изсмя. — Ако е така, тогава какво?
Те поклатиха глави.
— Трябва да има някакъв мотив — продължи той, — но се съмнявам, че мотивът е секс.
— Ти смяташ, че той се опитва да скрие нещо — каза Джаки.
— Да, така смятам. Има един човек, който вероятно знае нещо по въпроса. Той е заключен в сутерена на полицейското управление.
— Барбара? — попита Джаки. — Защо мислиш, че Барбара знае?
— Защото той си имаше приказка с Бренда. На следващия ден след появяването на Купола те доста задушевно са разговаряли в задния й двор.
— Откъде, за бога, знаеш това? — попита Стейси.
— Семейство Буфалино са съседи на семейство Пъркинс и спалнята на Джина Буфалино гледа към задния двор на Пъркинс. Тя ми спомена, че ги е видяла. — Ръсти забеляза, че Линда го гледа, и сви рамене. — Какво бих могъл да кажа? Градът е малък. Всички ние подкрепяме отбора.
— Надявам се, че си й казал да си държи езика зад зъбите — предупреди го жена му.
— Не съм, защото нямах никакви причини да подозирам, че Големия Джим е убил Бренда. Или че е размазал главата на Лестър Когинс със сувенирна бейзболна топка. Дори не знаех, че те са мъртви.
— Все още не сме сигурни дали Барби знае нещо — каза Стейси. — Освен, разбира се, как се прави страхотен омлет със сирене и гъби.
— Някой трябва да го попита — поправи я Джаки. — Аз бих могла да свърша тази работа.
— Дори и да знае нещо, каква полза? — попита Линда. — Сега живеем в нещо като диктатура. Вече започвам да осъзнавам това. Предполагам, че това ме прави бавна.