Барби наистина знаеше.
25.
Един час след като изяде бележката, а после и овесените ядки, по стълбите заехтяха тежки стъпки. Идваше големия Джим Рени, докаран с костюм и вратовръзка и готов и днес да направлява живота под Купола. Следваше го Картър Тибодо и едно момче — Килиан, съдейки по фирмата на главата му. Момчето, което някои биха нарекли „бавнозагряващ“, мъкнеше стол. То подаде стола на Тибодо, който от своя страна го постави пред килията в края на коридора.
Рени седна, като преди това внимателно дръпна нагоре крачолите на панталоните си, за да не се измачкат.
— Добро утро, господин Барбара. — Като че ли с удоволствие натърти на „господин“.
— Съветник, Рени — отвърна Барби. — Какво мога да направя за вас, освен да ви кажа името, званието и номера си, който… вече не съм сигурен дали помня?
— Признай си. Така ще ни спестиш известни неприятности и ще се погрижиш за душата си.
— Миналата вечер господин Сиърлс спомена нещо за мъчения с вода — каза Барби. — Попита ме дали съм виждал такива в Ирак.
Устата на Рени се изви в усмивчица, която сякаш казваше: „Говори ми, говори ми, говорещите животни са изключително интересни.“
— Да си призная честно, виждал съм. Нямам представа колко често се използва тази техника, в докладите не се споменава много точно, но съм присъствал два пъти. Един от мъжете си призна, но признанията му не струваха пукната пара. Човекът, който според него правел бомби за „Ал Кайда“, се оказа учител, напуснал Ирак преди четиринайсет месеца. Другият мъж получи конвулсии и мозъкът му „изгърмя“, така че нищо не призна. Ако можеше обаче, щеше да го направи. Всички, които биват измъчвани по този начин, признават, обикновено за минути. Аз едва ли ще съм изключение.
— Тогава защо не си спестиш неприятностите?
— Изглеждате ми изморен, сър. Добре ли сте?
Усмивчицата се превърна в леко смръщване, което произлизаше от дълбоката бръчка между веждите на Рени.
— Не се занимавай със здравословното ми състояние. Това е просто съвет, господин Барбара. Не се шегувай с мен и аз няма да се шегувам с теб. Мисли за собственото си здраве. Сега може би си добре, но всичко на този свят е изменчиво. Промените стават за минути. Нали разбираш, аз наистина се чудя дали да не те поизмъчвам. Всъщност сериозно обмислям тази идея. Така че признай, че си извършил тези убийства. Спести си болката и неприятностите.
— Не съм съгласен. Ако ме подложите на мъчения, ще започна да дрънкам какво ли не. Имайте това предвид, когато решавате кой да присъства на излиянията ми.
Рени се позамисли. Имаше доста спретнат вид, особено пък за такъв ранен час, но жълтеникавият цвят на лицето му и синкавите петна около очичките му не говореха за добро здраве. Ако Големия Джим просто се строполеше мъртъв, последиците вероятно щяха да са две. Първо, гадните политически ежби в Мил щяха да престанат. Второ, в последвалата кървава баня щеше да пострада не само Барби (сигурно щяха да го линчуват, а не да го разстрелят), но и предполагаемите му съмишленици. Джулия сигурно щеше да е първа в списъка. А номер две — Роуз. Уплашените хора са склонни да правят странни асоциации и да търсят вина къде ли не.
Рени се обърна към Тибодо:
— Дръпни се назад, Картър. Иди до стълбите, ако обичаш.
— Но ако той се опита да те нападне…
— Тогава ще го убиеш. Той знае това. Нали така, господин Барбара?
Барби кимна.
— Освен това аз нямам намерение да се приближавам повече. Затова искам да се дръпнеш назад. Ще си поговорим с него насаме.
Тибодо се дръпна назад.
— Така, господин Барбара, за какви неща има вероятност да се раздрънкаш?
— Знам всичко за лабораторията за производство на метамфетамини. — Барби говореше съвсем тихо. — Началник Пъркинс знаеше и се канеше да те арестува. Бренда намери файла в компютъра му. Затова си я убил.
Рени се усмихна.
— Невероятна измислица.
— Щатският прокурор ще е на друго мнение, като се имат предвид мотивите ти. Тук не говорим за някаква си лабораторийка, а за завод за наркотици.
— До края на деня компютърът на Дюк Пъркинс ще бъде унищожен. Нейният също. Предполагам, че има копия на разни документи в домашния сейф на Дюк. От тях няма никаква полза, разбира се. Гадни политически боклуци, изсмукани от мозъка на човек, който винаги ме е мразил. Но дори и да има копия, сейфът ще бъде отворен, а документите — изгорени. За благото на града, не за моето. Ситуацията е кризисна. Всички ние трябва да сме единни.