— Преди да умре, Бренда предаде копие от файла на един човек.
Големия Джим се ухили, показвайки два реда дребни зъби.
— Както сме се разприказвали дружески, да ти кажи и аз нещо, а?
Барби разтвори длани, за да покаже, че няма нищо против.
— Представете си, че Бренда идва да ме види и ми казва същото нещо. Тя ми обяснява, че е дала копието за което говориш, на Джулия Шамуей. Но аз знам, че това не е вярно. Може и да е искала да го даде, но не го е направила. Дори и да беше… — Той сви рамене. Миналата вечер твоите приятели изгориха редакцията на вестника. Каква грешка от тяхна страна само. Или пък идеята беше твоя?
Барби повтори:
— Има още едно копие. Знам къде е то. Ако ме измъчвате, ще посоча местонахождението му. На висок глас.
Рени се засмя:
— Наистина изглеждаш доста искрен, господин Барбара, но аз цял живот съм се занимавал с пазарене и веднага подушвам блъфовете. Може би просто трябва да заповядам незабавно да те екзекутират. Градът ще се радва.
— Колко ще се радва, ако го направиш, преди да са открил моите съмишленици? Възможно е дори Питър Рандолф да се възпротиви, а той е само един глупав, уплашен подлизурко.
Големия Джим се изправи. Увисналите му бузи бяха придобили цвета на добре изпечена тухла.
— Ти май не разбираш с кого се будалкаш.
— Много добре разбирам. Виждал съм много такива като теб в Ирак. Носят тюрбани вместо вратовръзки, но иначе са същите. По същия начин дрънкат и за Господ.
— Добре де, разубеди ме, няма да те измъчваме — каза Големия Джим. — Много жалко, защото винаги съм искал да присъствам на такова нещо.
— Не се съмнявам.
— Засега ще те държим в тази уютна килия, става ли? Съмнявам се, че ядеш много, защото храната пречи на мисленето. Знае ли човек. Ако си сговорчив, може и да реша да те оставя жив. Интересувам се например от имената на тези, които са против мен. Пълен списък. Давам ти четирийсет и осем часа. След това, ако не ме убедиш, че заслужаваш друго, ще заповядам да те екзекутират на площада пред военния мемориал. Целият град ще присъства. Ще се получи истински нагледен урок.
— Наистина нямаш добър вид, съветник.
Рени го изгледа мрачно.
— Такива като теб създават повечето проблеми в света. Ако не смятах, че екзекуцията ти ще обедини града и ще доведе до така желаното пречистване, бих накарал Тибодо да те застреля веднага.
— Направи го, и всичко ще излезе наяве тогава — каза Барби. — Всички в града ще разберат какви ги вършиш. Да видим после как ще постигнеш консенсус на шибаната среща, тиранин такъв.
Вените по врата на Големия Джим се издуха, а друга вена запулсира в центъра на челото му. За момент той изглеждаше така, сякаш всеки момент ще експлодира. След това се усмихна:
— Имаш отличен за усилията, господин Барбара. Не лъжеш.
Той си тръгна. Всички си тръгнаха. Облян в пот, Барби седна на леглото. Знаеше колко близо до ръба беше отишъл. Рени имаше причини да го държи жив, но на тях едва ли можеше да се разчита много. А бележката, която Джаки Уетингтън и Линда Евърет донесоха? Очевидно Линда знаеше доста неща и затова се страхуваше и то не само за себе си. За него щеше да е по-малко рисковано да се опита да избяга, използвайки ножа. Като се имаше предвид сегашното ниво на професионализъм в полицейския участък на Честърс Мил, едва ли щеше да му е кой знае колко трудно. Да, щеше да му трябва и късмет, но можеше да се справи.
Той обаче нямаше как да им каже, че иска да опита да се измъкне сам.
Барби легна и сплете пръсти под главата си. Един друг въпрос обаче го измъчваше най-много — какво се беше случило с копието от файла „Вейдър“, предназначено за Джулия? Защото то не беше стигнало до нея. Барби беше сигурен, че по този въпрос Рени не греши.
Нямаше как да разбере. Нищо друго не му оставаше, освен да чака.
И Барби зачака, легнал по гръб, загледан в тавана.
Изпейте песента на онази мъртва група
1.
Когато се върнаха, Линда и Джаки видяха, че Ръсти и момичетата седят на стъпалото пред входа и ги чакат. Децата все още бяха по нощници — леки памучни нощници, а не фланели, каквито обикновено носеха по това време на годината. Въпреки че още нямаше седем сутринта, термометърът, поставен от външната страна на кухненския прозорец, показваше деветнайсет градуса.
При нормални обстоятелства, двете момичета щяха да се хвърлят в прегръдките на майка си доста преди Ръсти, но тази сутрин той ги изпревари. Той хвана Линда през кръста, а тя обви ръцете си около врата му, притискайки се силно в тялото му. Това не беше прегръдка от типа „здравей, хубавецо“, а по-скоро хватка на удавник.