Картър му го даде. Пишеше като третокласник, но пък не беше пропуснал нищо. Рени се подписа.
9.
Картър занесе плодовете на секретарския си труд в полицейския участък. Когато видя какво пише на бележката, Хенри Морисън се учуди много, даже беше готов да възрази. Картър се огледа наоколо, търсейки Младши, но Младши го нямаше; оказа се, че никой не го е виждал. Каза на Хенри да хвърля по едно око, след това реши да слезе долу при Барби. Задържаният лежеше на леглото, сложил длани под главата си.
— Твоят шеф се обади — рече му Картър. — Онзи полковник, Кокс. Господин Рени каза, че е нагъл.
— Не се учудвам.
— Господин Рени му каза да си го начука. И знаеш ли какво? Армейската ти дружка си налягаше парцалите. Как ти се струва това?
— Нищо изненадващо. — Барби продължаваше да гледа тавана. Изглеждаше изнервящо спокоен. — Картър, замислял ли си се накъде вървят нещата? Опитвал ли си се да погледнеш в перспектива?
— Няма никаква перспектива, Барби. Вече не.
Задържаният продължи да гледа тавана. Устните му се бяха извили в иронична усмивка. Сякаш знаеше нещо, което Картър не знаеше. Полицаят гореше от желание да отключи вратата на килията, да влезе вътре и да му счупи главата. Изведнъж си спомни какво се беше случило на паркинга пред „Дипърс“. Каза си: „Няма да има полза от мръсните ти хватки, когато насочат пушките към гърдите ти.“
— Пак ще се видим, Бааарби.
— Не се и съмнявам — отвърна той, без да отделя поглед от тавана. — Градът е малък и всички ние подкрепяме отбора.
10.
Когато се чу звънецът на входната врата, Пайпър Либи все още носеше фланелката и шортите, с които беше спала. Тя отиде да отвори вратата, мислейки, че Хелън Ру е подранила с един час. Двете се бяха уговорили да се видят в десет часа, за да обсъдят погребението на Джорджия. Само че отвън стоеше Джаки Уетингтън. Беше с униформа, но на колана й не висеше пистолет, значката й също липсваше. Изглеждаше потресена.
— Джаки? Какво се е случило?
— Уволниха ме. Онова копеле ми има зъб още от коледното парти. Тогава се опита да ме опипа, но аз го плеснах. Предполагам обаче, че има и нещо друго.
— Влизай — каза Пайпър. — Намерих малък газов котлон в един от шкафовете в килера. Сигурно е останал от предишния свещеник. За щастие все още работи. Искаш ли чаша чай?
— Да — отвърна гостенката. По бузите й се стичаха сълзи. Тя ги избърса ядосано с ръкав.
Преподобната я заведе в кухнята, след това включи газовия котлон.
— А сега ми разкажи всичко.
Джаки й разказа, като не пропусна да спомене колко смутен е изглеждал Хенри Морисън, докато е изразявал съчувствието си.
— Той шепнеше. — Тя пое чашата, която й подаде Пайпър. — Сега там е като в Гестапо, дявол да го вземе. Извини ме за грубия език.
Пайпър махна с ръка.
— Хенри каза, че ако не си мълча утре на градската среща, ще стане още по-зле — Рени щял да ми скалъпи обвинение в некомпетентност. Вероятно е прав. Но най-некомпетентен от всички е шефът. А що се отнася до Рени… той назначава на служба лоялни нему хора, за да може да се справи с евентуалните бъдещи протести.
— Точно това прави, разбира се.
— Повечето от новите са твърде млади, за да си купуват легално бира, но вече носят пистолети. Мислех да предупредя Хенри, че той ще е следващият — няма начин подлизурковците да не са го натопили, че мърмори по повод на простотиите на Рандолф, — но по изражението му разбрах, че е наясно.
— Искаш ли да поговоря с Рени?
— Няма да има никаква полза. Всъщност аз не съжалявам за работата, просто ме е яд, че ме уволниха. Големият проблем е, че ще съм на мушката след това, което ще се случи утре вечерта. Може да се наложи да се скрия заедно с Барби. При положение, че изобщо намерим къде да се скрием.
— Не разбирам.
— Ще ти обясня. Но вече става опасно. Ако не си мълчиш, ще ме натикат в кафеза. Може дори да ме изправят до Барбара, когато Рени започне да подрежда наказателния взвод.
Пайпър я погледна мрачно.
— След четирийсет и пет минути ще дойде майката на Джорджия Ру. Ще успееш ли да ми разкажеш всичко дотогава?
— Да.
Джаки първо й разказа за огледа на труповете. Обясни й за следите по лицето на Когинс и за златната топка, която Ръсти беше видял. След това си пое дълбоко въздух и й сподели, че утре вечер смята да освободи Барби.
— Обаче не знам къде бихме могли да го скрием. — Тя отпи от чая. — Е, какво мислиш?