— Мисля, че искам още една чаша чай. А ти?
— Не, благодаря.
Когато отиде до котлона, Пайпър каза:
— Това, което си намислила, е много опасно. Едва ли е нужно да ти казвам, че вероятно има и други начини да бъде спасен животът на невинен човек. Дори и през ум не ми е минавало, че е възможно Барби да е убиецът, а и след сблъсъка ми с тукашните полицаи съм склонна да повярвам, че те ще го екзекутират, за да не поеме властта. — След това стигна до същия извод, до който беше стигнал и Барби: — Рени не гледа в перспектива, нито пък ченгетата. Интересуват се само у кого е ключът от бараката. Този начин на мислене е бомба със закъснител.
Тя се върна на масата.
— Още когато дойдох тук, за да поема пасторската служба — от малко момиче мечтаех за такова нещо, — разбрах, че Джим Рени е ембрион на чудовище. Може да ти прозвучи прекалено мелодраматично, но чудовището вече се е родило.
— Благодаря ти, Господи! — каза Джаки.
— Благодариш на Господ, че се е родило чудовище? — Пайпър се усмихна и вдигна вежди.
— Не, благодаря на Господ, че си разбрала.
— Има и още, нали?
— Да, но наистина ли искаш да се забъркаш в тази работа?
— Скъпа, аз вече съм се забъркала. Тебе може да те тикнат в затвора, защото заговорничиш, но и мен може да ме тикнат, защото съм чула, но не съм съобщила на властите. Сега ние двете с теб си падаме нещо като терористки домашно производство.
Джаки притихна и се замисли върху думите на Пайпър.
— Не става въпрос само за Дейл Барбара, нали? Ти искаш да организираш съпротивително движение.
— Предполагам, че да. — Джаки пресилено се изсмя. — След шест години служба в американската армия… струва ми се странно — каквото и да е ставало, винаги съм била лоялна към държавата, — но… минавало ли ти е през главата, че е възможно Купола да не изчезне? Нито до есента, нито до зимата, нито догодина? Може цял живот…
— Да — спокойно изрече Пайпър, ала лицето й леко пребледня. — Минавало ми е. Повечето хора в града също имат подобни опасения, макар и смътни.
— Замисли се тогава. Искаш ли години наред да бъдеш управлявана от диктаторски режим, начело на който е смахнат убиец?
— Разбира се, че не.
— Може би сега е шансът ни да го спрем. Да, той вече не е ембрион, но репресивната машина тепърва ще набира сила. Време е да действаме. — Джаки спря за момент. — Ако той заповяда да бъдат конфискувани оръжията на обикновените граждани, няма да можем да направим нищо.
— Какво да направя?
— Хайде да проведем една среща тук. Тази вечер. С тези хора, ако дойдат. — Тя извади от джоба си списъка, който двете с Линда Евърет бяха съставили.
Пайпър разгъна листа и започна да чете. Имената бяха само осем. Тя вдигна поглед:
— Лиза Джеймисън, библиотекарката с кристалите? Ърни Калвърт? Сигурна ли си за тези двамата?
— Не е ли добре да разполагаме с библиотекарка, при условие, че си имаме новоизлюпена диктатура? Що се отнася до Ърни… според мен след това, което се случи вчера в супермаркета, ако Джим Рени гори като факла, той не би се изпикал върху него, за да го изгаси.
— Доста цветисто.
— Смятах да накарам Джулия Шамуей да проучи Ърни и Лиза, но ще мога и аз да свърша тази работа. Вече имам предостатъчно време.
На външната врата се позвъни.
— Сигурно е опечалената майка. — Пайпър се изправи. — Предполагам, че е пийнала. Едва ли е успяла да потуши мъката си с бренди обаче.
— Не ми каза какво ти е мнението за срещата.
Преподобната се усмихна.
— Кажи на нашите приятели терористите да дойдат някъде между девет и девет и половина вечерта. Един по един и пеша — стандартна процедура още от времето на Френската съпротива. Не трябва да се набиваме на очи.
— Благодаря ти — изрече Джаки. — Много ти благодаря.
— Няма защо. Този град е и мой. Би ли излязла през задната врата?
11.
В багажника на микробуса на Роми Бърпи имаше купчина чисти парцали. Ръсти завърза два от тях един за друг и си направи импровизирана маска. Въпреки това смрадта, идваща откъм мъртвата мечка, дразнеше носа, гърлото и дробовете му. Първите личинки вече пъплеха по очите, устата и разбитата глава на животното.
Той стана, отстъпи назад и леко се олюля. Роми го сграбчи за лакътя.
— Хвани го, ако припадне — каза нервно Джо. — Може би възрастните са по-чувствителни.
— Добре съм — увери ги медикът. — Просто тази миризма…