— По Ей Би Си казаха, че е катастрофирал боинг на ирландските линии. Пълен с пътници.
— Предполагам, че е летял за Бостън или Ню Йорк и че някой „умник“ е забравил да препрограмира автопилота.
— Не зная. Нищо не са споменавали по този въпрос.
— Хайде. — Мел се приближи и хвана Роуз за ръката. — Стига сте си гукали. Тръгвай, че иначе може да си навлека неприятности.
— Добре ли си? — попита Роуз Барби, пренебрегвайки (поне за момента) командата, която беше получила.
— Да — отговори Барби. — А ти? Сдобри ли се вече с Джаки Уетингтън?
„Какъв ли е правилният отговор?“ — помисли си Роуз. Тя нямаше никакви проблеми с Джаки. Тогава й се стори, че Барби поклати леко глава.
— Не още — каза предпазливо тя.
— А трябва. Кажи й да престане да се държи като кучка.
— Сякаш не е — промърмори Мел и стисна здраво ръката на Роуз. — Хайде, не ме карай да те влача.
— Кажи й, че те смятам за свястна — провикна се Барби, докато тя се качваше по стълбите, следвана от Мел. — Не може вечно да не си говорите. И благодаря за сандвичите.
„Кажи й, че те смятам за свястна.“
Роуз беше почти сигурна, че това е посланието. Не смяташе, че Мел го е схванал — той винаги се беше славил с тъпотата си, а и очевидно след появяването на Купола в главата му не се беше налял повече мозък. Вероятно затова Барби пое риск.
Тя си каза, че трябва веднага да намери Джаки и да й предаде посланието: „Барби ме смята за свястна. Иска двете с теб да си поговорим.“
— Благодаря ти, Мел — рече, когато се качиха горе. — Беше много мил.
Той се огледа, видя, че шефовете му ги няма, и се поотпусна.
— Няма проблеми, но не си мисли, че пак ще те пусна да му носиш храна. — Замисли се за момент и каза философски: — Предполагам, че Барби заслужава добро отношение. Защото другата седмица по това време ще е подгрят като сандвичите, които ти му направи.
„Ще видим“ — помисли си Роуз.
22.
Анди Сандърс и Готвача стояха до склада на Радиото на Исус и пушеха кристали. Точно пред тях, на поляната, на която стърчеше радиоантената, имаше пресен гроб и кръст, направен от летви от щайга. Под купчината пръст лежеше Сами Буши — мъчителка на кукли, жертва на изнасилване и майка на Литъл Уолтър. Готвача каза, че смята да сложи по-хубав кръст (щял да го открадне от гробището край Честър Понд), ако намери свободно време. Само че напоследък времето не му достигаше.
Той вдигна дистанционното, сякаш за да покаже колко е зает.
Анди съжаляваше за Сами, точно както съжаляваше и за Клодет и Дуди, но мъката му беше вече кротка, скътана внимателно в собствения си купол. Той я виждаше, усещаше присъствието й, но не се потапяше в нея. Което беше хубаво. Опита се да обясни това на Готвача Буши, само че се оплете, защото материята беше много сложна. Готвача закима и подаде голямата стъклена лула на Анди. На нея беше гравиран надписа: „ТЪРГОВИЯТА С ТАКИВА ПРЕДМЕТИ Е НЕЗАКОННА.“
— Хубаво, нали? — попита Буши.
— Да! — отговори Сандърс.
Известно време те обсъждаха двете основни за наркоманите теми — колко е хубаво това нещо и колко е лошо, че го пушат. Както си говореха, някъде на север избухна голяма експлозия. Анди вдигна ръка, за да предпази насълзените си от дима очи. Изтърва лулата, но Готвача успя да я спаси.
— Леле, това беше самолет! — Анди се опита да стане, но краката му, въпреки че бяха заредени с енергия, отказаха да го послушат. Той пак се отпусна на земята.
— Не, Сандърс — възрази Буши и си дръпна лекичко. Като го гледаше как е приседнал със свити колене, Анди си помисли, че прилича на индианец с лула на мира.
На стената на близката барака бяха подпрени четири автомата АК-47 — руско производство, но внесени от Китай (голяма част от стоките в склада идваха оттам), а до тях имаше пет кашона амуниции и кутия гранати РГД-5. Готвача беше обяснил, че РГД означава „разкарай го далеч“.
Буши взе един от автоматите и го положи върху коленете си.
— Това не беше самолет — каза на висок глас.
— Не? А какво тогава?
— Божи знак. — Готвача погледна надписа, с който беше „облагородил“ стената на склада — два доста свободно интерпретирани цитата от Откровението на Йоан и набиващото се на очи число 31. След това се вторачи в Анди. Облаците дим на север вече започваха да се разпръскват. Под тях, от мястото, на което беше паднал самолетът, се издигаше дим. — Объркал съм датата — каза мрачно. — Хелоуин ще подрани тази година. Ще дойде утре или вдругиден или по-вдругиден.