— Няма да успеят! — изкрещя Анди. Внезапно започна да го тресе страшна параноя. Те може би вече бяха тук! Подлите му приятелчета се промъкваха през гората! Подлите му приятелчета караха камионите си по Битч Роуд! Под влияние на Готвача вече дори започваше да разбира мотивите на Рени. Той се опитваше да скрие доказателствата.
— Готвачо! — Сграбчи новия си приятел за рамото.
— По-кротко, Сандърс. Боли.
Той поотпусна хватката си.
— Големия Джим вече е споменавал, че иска да разкара бутилките с пропан, това е първата стъпка!
Буши кимна.
— Вече идваха веднъж. Взеха две бутилки. Аз им позволих. — Замълча за момент и потупа кутията с гранатите. — Това ще им е за последно. Съгласен ли си?
Анди се замисли за купищата наркотици, складирани в сградата, до които бяха седнали, и даде отговора, който Готвача очакваше.
— Братко мой — каза и го прегърна.
Буши беше потен и миришеше лошо, но въпреки това го прегръщаше ентусиазирано. По бузите му, които за пръв път от повече от двайсет години беше пропуснал да избръсне в делничен ден, се търкалях сълзи. Прекрасно. Това беше направо… Направо…
Братска връзка!
— Братко мой! — проплака Анди в ухото на Готвача. Той го бутна назад и мрачно го изгледа.
— Ние сме агенти на Господ — каза. А Анди Сандърс, който вече си нямаше никого освен този кльощав пророк възкликна:
— Амин!
23.
Джаки завари Ърни Калвърт да плеви градината зад къщата си. Въпреки това, което беше казала на Пайпър, тя се притесняваше малко от срещата с него, но тревогите й бързо се разсеяха. Той я стисна за раменете с изненадващо силните си за такъв нисичък и пълен човек ръце. Очите му сияеха.
— Благодаря на Господ, че някой е разбрал какви ги върши онзи празнодумец! — Той пусна раменете й. — Извинявай. Изцапах ти блузата.
— Няма нищо.
— Той е опасен, полицай Уетингтън. Знаеш това, нали?
— Да.
— И умен. Организира онази битка в супермаркета така, както терорист би организирал бомбен атентат.
— По този въпрос нямам никакви съмнения.
— Но е и тъп. Умен и тъп — опасна комбинация. Така можеш да накараш хората да те следват. Да те следват чак до ада. Знаеш ли кой е Джим Джоунс?
— Да. Той е накарал последователите си да пият отрова. Значи ще дойдеш на срещата?
— Разбира се. И ще си държа езика зад зъбите. Освен ако не искаш да поговоря с Лиза Джеймисън. С удоволствие бих го направил.
Джаки не можа да му отговори, защото мобилният й телефон зазвъня. Беше личният, беше върнала служебния заедно със значката и пистолета.
— Здравейте, Джаки е на телефона.
— Mihi portatoe vulneratos, сержант Уетингтън — чу непознат глас.
Мотото на поделението във Вюрцбург — „докарайте ни вашите ранени“. Джаки отговори, без да се замисля:
— На носилки, с патерици или в торби, и състоянието им бързо ще се подобри. Кой се обажда?
— Полковник Джеймс Кокс, сержант.
Тя сложи ръка на телефона.
— Ще ме извиниш ли за минутка, Ърни?
Той кимна и отново се захвана с градинската си работа. Джаки отиде до оградата.
— С какво мога да ви бъда полезна, полковник? Впрочем, тази линия сигурна ли е?
— Сержант, ако вашият човек Рени може да подслушва разговорите по мобилни телефони, тогава здраво сме го закъсали.
— Той не е мой човек.
— Това е добре.
— Вече не служа в армията. Дори започвам да забравям военната болница.
— Е, не сте съвсем права. Върната сте на служба по заповед на президента на Съединените щати. Добре дошли.
— Сър, чудя се дали трябва да кажа „благодаря“ или „майната ви“.
Кокс насила се засмя.
— Джак Рийчър ви поздравява.
— От него ли взехте номера ми?
— И номера, и препоръката. Препоръките на Рийчър са ценни. Питахте с какво можете да ми бъдете полезна. С две неща. Първо, измъкнете Дейл Барбара от кашата, в която са го забъркали. Или смятате, че е виновен?
— Не, сър. Сигурна съм, че е невинен. Сигурни сме, че е невинен. Не съм сама.
— Добре. Много добре. — Гласът му изведнъж стана по-бодър. — Второ, трябва да смачкате фасона на онова копеле Рени.
— С това ще се заеме Барби. Ако… линията наистина ли е сигурна?
— Сигурна е.
— Ако успеем да го измъкнем.
— Вече работите по въпроса, така ли?
— Да, сър.
— Чудесно. С колко „кафяви ризи“ разполага Рени.