Журналистите започнаха да роптаят, но бързо се укротиха.
— Автобусът за журналисти е с четирийсет и осем места, а тук очевидно има стотици представители на медиите от цял свят…
— Хиляди! — провикна се един сивокос мъж и в палатката избухна бурен смях.
— Да, да, все пак е хубаво да има забавления — каза горчиво Ърни Калвърт.
Кокс се подсмихна.
— Приемам корекцията, господин Грегъри. Местата ще бъдат разпределени съобразно броя на новинарските компании, които ще трябва да излъчат своите представители.
— Си Ен Ен трябва да пратят Улфи, само това мога да кажа — обяви Роуз.
Репортерите разговаряха оживено.
— Мога ли да продължа? — попита Кокс. — Преди това бих искал да ви помоля да престанете да изпращате текстови съобщения.
— Охо — каза Джаки. — Харесвам властните мъже.
— Предполагам разбирате, че светът не се върти около вас. Щяхте ли да се държите така, ако беше станало земетресение и под развалините имаше затрупани хора?
Настана мълчание. Репортерите мълчаха като четвъртокласници, чийто преподавател е избухнал заради непристойното им поведение. „Наистина е властен“ — помисли си Джулия и за момент много й се прииска той да се озове под Купола и да поеме нещата в свои ръце. Искаше, но беше невъзможно. Това да не беше концерт по желание.
— Вашата работа, дами и господа, се състои в две неща: да разпространите информация за свиждането и да направите така, че то да мине гладко.
Онези от Си Ен Ен смениха надписа. На екрана вече пишеше: „Медиите ще помагат в деня за свиждъне“.
— Не бихме желали към Западен Мейн да се отправят тълпи хора. В района вече има поне десет хиляди роднини на онези, които са блокирани под Купола. Хотелите, мотелите и къмпингите са претъпкани до пръсване. Роднините, които се намират в други части на страната, трябва да осъзнаят, че е безсмислено да бият път дотук. Трябва да разберат, че ще бъдат връщани на контролно-пропускателните пунктове тук, тук, тук и тук. — Той посочи Луистън, Обърн, Норт Уиндам и Конуей.
— Роднините, които в момента са в района, трябва да се регистрират в един от двата пункта — панаирния център и магистралата за Оксфорд. Не тръгвайте веднага натам, безсмислено е. Това няма да прилича на масова разпродажба в супермаркет, така че е без значение дали ще дойдете пръв или последен. Посетителите ще бъдат избрани чрез лотария. Кандидатите трябва да представят две снимки. Ще се опитаме да дадем предимство на онези, които имат двама или повече роднини в Мил, но не гарантираме нищо. И едно предупреждение: ако опитате да се качите на някой от автобусите без разрешително или с фалшиво разрешително, с други думи, ако създавате пречки на операцията, отивате в затвора. Не се шегувам.
— Качването в автобусите ще започне в осем сутринта. Ако то протече нормално, ще можете да прекарате най-малко четири часа с любимите си хора. Възникнат ли проблеми, времето за свиждане намалява. Автобусите ще напуснат границата с Купола в пет следобед.
— Къде точно ще се проведе свиждането? — провикна се една жена.
— Тъкмо се канех да ви кажа, Андрея. — Кокс взе дистанционното и показа от близък план шосе 119. Джаки познаваше добре района, там някъде едва не си беше разбила носа в Купола. Тя виждаше къщата на Динсмор, стопанските постройки и мандрата.
— Откъм страната на Мотън има битпазар. — Той посочи мястото. — Автобусите ще паркират тук. Посетителите ще слязат от тях и ще отидат пеша до Купола. От двете страни има предостатъчно място за хората. Извозили сме разбитата техника.
— Ще позволите ли на посетителите да отидат съвсем близо до Купола? — попита един репортер.
Кокс погледна камерата, сякаш искаше да се обърне директно към потенциалните посетители. Роуз се опита да си представи какви са надеждите и страховете на всички онези хора, които сега гледаха телевизия в хотелските стаи и баровете. Самата тя таеше в сърцето си много надежди и страхове.