— Посетителите ще могат да се приближат на два метра от Купола — обясни полковникът. — Предполагаме, че тази дистанция е безопасна, повтарям, предполагаме. Тук не става въпрос за увеселителен парк, на който са направени стотици тестове за сигурност. Хората с електронни импланти не трябва да се приближават. Отговорността си е тяхна, не можем да проверим гърдите на всички. Освен това посетителите трябва да оставят в автобусите всички електронни устройства, които носят със себе си — айподи, мобилни телефони, компютри и др. Репортерите, използващи микрофони и камери, ще бъдат държани на разстояние. Пространството до Купола е за посетителите, трябва да ги оставите да поговорят на спокойствие с близките си. Нещата ще се получат, ако ни помогнете. Помогнете ни да го направим, нали така казваха в „Стар Трек“. — Той свали лазерната показалка. — Сега ще отговоря на няколко въпроса. Само на няколко. Господин Блитцър.
Лицето на Роуз засия. Тя вдигна наздравица с чашата с кафе.
— Изглеждаш добре, Улфи! Позволявам ти да ядеш бисквити в леглото ми. Винаги, когато искаш.
— Полковник Кокс, ще организирате ли пресконференция с властите в града? Разбрахме, че Джеймс Рени — вторият градски съветник, е поел управлението. Какво ще кажете по този въпрос?
— Опитваме се да организираме пресконференция с господин Рени и с други представители на местната власт. Тя ще започне по обяд, ако всичко върви по план.
Репортерите приеха това изявление с аплодисменти. От всичко на света те обичаха най-много пресконференциите, само креватните забежки на известните политици можеха да се сравняват с тях.
Кокс каза:
— Пресконференцията ще се проведе на пътя, местните представители ще са от едната страна, а вие, дами и господа — от другата.
Репортерите започнаха да говорят развълнувано. Харесваше им, че ще имат възможност да видят управата на града.
Кокс посочи един мъж.
— Господин Холт.
Лестър Холт от Ен Би Си скочи на крака.
— Сигурен ли сте, че господин Рени ще присъства? Питам, защото излезе информация, че той е извършвал финансови нарушения и че щатският прокурор е разследвал делата му.
— Тази информация ми е известна — отговори Кокс. — В момента не мога да я коментирам, но господин Рени вероятно ще пожелае да каже нещо по въпроса. — Той замълча и се подсмихна. — Надявам се, че ще пожелае.
— Рита Брейвър, полковник Кокс, Си Би Ес. Вярно ли е, че Дейл Барбара — човекът, който искахте да управлява града до приключването на кризата — е арестуван за убийство? Вярно ли е, че полицията в Честърс Мил го смята за сериен убиец?
Настана гробовно мълчание, журналистите чакаха отговора. Четиримата човека, които седяха на бара в „Дивата роза“, също чакаха отговора.
— Вярно е — отговори Кокс. Репортерите започнаха да шушукат. — Засега не знаем какви точно са обвиненията и дали има някакви доказателства. Разполагаме само със слуховете, с които несъмнено и вие, дами и господа, разполагате. Дейл Барбара е носител на държавни отличия. Досега никога не е бил арестуван. Познавам го много добре и затова си позволих да го препоръчам на президента на Съединените щати. Засега нямам причини да мисля, че съм сгрешил в преценката си.
— Рей Суарес, полковник, Пи Би Ес. Смятате ли, че лейтенант Барбара, сега вече полковник, е арестуван по политически причини? Дали Джеймс Рени не се опитва да му попречи да заеме поста, на който е назначен от президента?
Джулия разбра каква е целта на втората част от шоуто. Кокс искаше медиите да са „Гласът на Америка“, а те са хората зад Берлинската стена. Тя изпадна във възторг.
— Ако градският съветник Рени дойде в петък, господин Суарес, непременно му задайте този въпрос. — Кокс изглеждаше изключително спокоен. — Дами и господа, това е всичко от мен.
Той бързо слезе от сцената и се измъкна, преди репортерите да започнат да му задават още въпроси.
— Майчице — измърмори Ърни.
— Добре, добре — каза Джаки.
Роуз изключи телевизора. Изглеждаше възбудена, пълна с енергия.
— По кое време е тази среща? Хареса ми всичко, което каза полковник Кокс, но пък сега на Барби може съвсем да му се стъжни животът.
2.
Барби научи за пресконференцията на Кокс от Мануел Ортега. Ортега, който преди работеше при Олдън Динсмор, сега беше полицай и носеше синя риза, тенекиена значка, направена сякаш от самия него, и четирийсет и петкалибров пистолет. Беше смъкнал колана си доста надолу, явно искаше да прилича на гангстер. Този кротък (поне такова впечатление си беше изградил Барби) човек с изтъняваща коса и вечно зачервено от слънцето лице обичаше да си поръчва закуска за вечеря (палачинки, бекон и пържени яйца) и да говори за крави (така и не беше успял да убеди Динсмор да купи от любимата му порода „Гелъуей“). Името му лъжеше — той беше янки до мозъка на костите си и притежаваше типичното за янките суховато чувство за хумор. Барби винаги го беше харесвал. Но сега пред килията стоеше друг Мануел, сега пред килията стоеше непознат човек в много лошо настроение. Той закрещя, обяснявайки разпалено какво е станало. От устата му хвърчаха пръски слюнка, лицето му беше придобило цвят на презрял домат.