— Изобщо не споменаха за идентификационните плочки, които намерихме в ръката на бедното момиче! Нито думичка! А след това копелето започна да плюе Джим Рени, на чиито рамене се крепи целият град. Целият!
— По-спокойно, Мануел — посъветва го Барби.
— За теб съм полицай Ортега, мръснико!
— Добре. Полицай Ортега. — Барби седеше на леглото и си мислеше колко малко му трябва на Ортега да измъкне стария „Скофийлд“ и да започне да стреля. — Аз съм тук вътре, а Рени е отвън. Сигурен съм, че той е доволен от сегашното положение на нещата.
— Млъквай! — изкрещя новоизпеченият полицай. — Всички сме вътре! Всички сме под проклетия Купол! Олдън пие по цял ден, момчето му не ще да яде, а жена му не спира да плаче за Рори. Джак Еванс си пръсна мозъка, нали разбра? А тъпите военни само плискат помия. Хиляди лъжи и скалъпени истории! А ти, ти предизвика боя в супермаркета и изгори вестника ни! За да не може Джулия да напише какъв си боклук!
Барби си мълчеше. Знаеше, че ако се опита да каже нещо в своя защита, ще получи куршум.
— Така се отнасят към политиците, които не харесват — продължи Мануел. — Искат да ни управлява сериен убиец и изнасилвач на мъртви жени, а не християнин! Каква низост!
Той извади пистолета и го промуши между решетките. Отворът на цевта се видя на Барби широк като вход на тунел.
— Ако Купола изчезне, преди да са те изправили до стената и да са те направили на гевгир — продължи Мануел, — аз сам ще свърша тази работа. Пръв съм на опашката от желаещи да те пречукат, а в момента тя е много дълга, да знаеш.
Затворникът остана безмълвен, чакаше да види какво ще стане — дали ще бъде убит или не. Сандвичите с бекон на Роуз Туичъл се опитваха да се качат в гърлото му и да го задушат.
— Ние се мъчим да оцелеем, а те само петнят човека, без когото в града ще настане анархия. — Мануел прибра огромния пистолет в кобура. — Майната ти. Не си струва да си цапам ръцете.
Той се обърна и тръгна към стълбите. Вървеше прегърбен, загледан в пода.
Барби се облегна на стената и въздъхна. По челото му бе избила пот. Той я избърса с треперещата си ръка.
3.
Клеър изскочи от къщата веднага щом видя микробуса на Ромео Бърпи. Тя плачеше.
— Мамо! — изкрещя Джо и слезе още преди Роми да е паркирал. След малко другите го последваха. — Мамо, нещо лошо ли е станало?
— Не — проплака тя, а после го сграбчи в прегръдките си. — Ще организират свиждане! В петък! Може би ще видим баща ти!
Момчето възкликна възторжено и завъртя майка си, сякаш се опитваше да я поведе в танц. Бени прегърна Нори… и я целуна бързо по бузата. Ръсти забеляза това и си помисли: „Палаво дяволче си ти, Бени.“
— Закарай ме в болницата, Роми — каза медикът. Той помаха на Клеър и децата, които вървяха към къщата. Радваше се, че е избегнал разговора с госпожа Макклачи, защото имаше опасения, че тя може да хваща лъжите и на провинциалните парамедици, а не само на сина си. — И моля те, зарежи за момент този смешен френски акцент.
— Някои хора нямат културно наследство, затова завиждат на онези, които имат — отговори Роми.
— Да, и майка ти носи галоши.
— Уи, но само когато вали.
Телефонът на Ръсти изпиука веднъж — текстово съобщение. Той го отвори и прочете: „СРЕЩАТА Е В 21:30 ПРИ ПАЙПЪР. ГЛЕДАЙ ДА ДОЙДЕШ. ДЖ. У.“
— Роми — каза и затвори телефона. — Ако оживея след срещата с бащата и сина Рени, би ли дошъл с мен довечера на една среща?
4.
Джини го чакаше във фоайето на болницата.
— Днес в „Катрин Ръсел“ е денят „Рени“ — обяви тя. Не изглеждаше особено разочарована. — Търстън Маршал ги прегледа и двамата. Ръсти, този човек е истинска находка. Той определено не харесва Младши, защото Младши и Франк са го натупали край езерото, но въпреки това се държа като абсолютен професионалист. Само си губи времето в колежа, мястото му е тук. — Тя се приведе към парамедика и му прошепна: — По-добър е от мен. И много по-добър от Туич.