— Ъ-хъ. — Ръсти вдигна офталмоскопа. Дясното око на Младши беше добре. Оптичният диск на лявото му око обаче беше подут — често срещан симптом при мозъчен тумор.
— Виждаш ли нещо зелено, Джей Лено?
— Не. — Парамедикът остави офталмоскопа, след това вдигна показалеца си и го доближи до лицето на Младши. — Искам да докоснеш пръста ми, а после носа си.
Младши се подчини. Ръсти започна бавно да движи пръста си напред-назад.
— Продължавай.
Младши успя само един път да уцели движещия се пръст и носа си. Вторият път уцели пръста, но след това пипна бузата си. Третият път пропусна пръста, след което докосна дясната си вежда.
— Леле! Искаш ли още? Цял ден мога да го правя, да знаеш.
Ръсти бутна стола си назад и стана.
— Джини Томлинсън ще дойде да ти напише рецепта.
— Като я взема, ще мога ли да ида у мома? У дома, исках да кажа?
— Тази нощ ще останеш тук, Младши.
— Но всичко ми е наред, нали? Преди ме мъчеше главоболие, много кофти главоболие, но вече ми мина. Добре съм, нали?
— Все още не мога да ти дам отговор — каза Ръсти. — Искам да поговоря с Търстън Маршал и да проверя какво пише в медицинската литература.
— Човече, този тип не е доктор, а учител по английски.
— Може и да е така, но ти помогна, въпреки че, доколкото знам, двамата с Франк сте го тормозили.
Младши махна небрежно с ръка.
— Това беше просто игра. Освен това се отнесохме добре с онези капаци, ъъ… хлапаци, нали така?
— Не мога да споря по този въпрос с теб. Младши, гледай да си починеш. Защо не погледаш малко телевизия, а?
Младши се позамисли, после попита:
— Какво ще има за вечеря?
6.
Единственото лекарство, за което Ръсти се сещаше, беше манитол. Според него то щеше да намали отока в нещото, с което се предполагаше, че мисли Рени Младши. Той измъкна картона от вратата и видя, че за него е прикрепена бележка, надраскана с непознат почерк:
Скъпи доктор Евърет, дали да не дадем манитол на този пациент? Аз не се престраших да му дам, защото не знам дозировката.
Ръсти написа дозата и си помисли: „Джини е права, Търстън наистина е добър.“
7.
Големия Джим не беше в стаята си. Ръсти обаче чу гласа му, който идваше откъм мястото, на което покойният доктор Хаскел обичаше да си подремва. Той се отправи към фоайето. Не се сети да вземе картона на Големия Джим — недоглеждане, за което по-късно щеше да съжалява.
Облечен в костюм, Големия Джим седеше до прозореца и говореше по мобилния си телефон, въпреки че на стената имаше табела, на която беше изобразен телефон, задраскан с две червени черти. Ръсти си помисли, че с удоволствие би накарал Рени да прекрати разговора. Канеше се да направи точно това, въпреки че вероятно имаше други, много по-дипломатични начини за поставяне начало на преглед. Тръгна напред, но нещо го накара да замръзне на място.
В главата му изникнаха спомени: не може да заспи, става да си отреже парче от сладкиша с червени боровинки и портокали на Линда, чува как Одри похърква в стаята на момичетата. Слиза долу при Джитата. Сяда на леглото на Джани, под плаката на Хана Монтана — нейния ангел-пазител.
Защо тези спомени бяха дошли чак сега? Защо не бяха дошли по време на срещата, проведена в кабинета на Големия Джим?
„Защото тогава не знаех за убийствата и мислех само за пропана. И защото Джанел не получаваше пристъпи, а просто спеше неспокойно, говорейки в съня си.“
„Той има златна бейзболна топка, тате. Лоша топка.“
Как така не се бяха появили миналата нощ, докато оглеждаше труповете? А сега, когато вече може би е късно?
„Помисли какво означава това! Може би онова устройство на Блек Ридж не излъчва само слаба радиация, а и нещо друго. Наречи го предчувствие, наречи го както си искаш, но то е тук. А ако Джани е права за златната бейзболна топка, тогава всички деца, които предвещават беда на Хелоуин, може би също са прави. Дали ще стане точно тогава? Или по-рано?“
Ръсти реши, че ще стане по-рано. За децата в града, които обичаха да обикалят къщите и да събират лакомства, Хелоуин вече бе дошъл.
— Не ме интересува каква работа имаш, Стюарт — каза сприхаво Големия Джим. Трите милиграма валиум като че ли не го бяха направили по-сговорчив. — Двамата с Фърналд отидете там горе, вземете и Роджър… а? Какво? — Той се заслуша. — Нужно ли е изобщо да ти обяснявам? Не гледаш ли телевизия? Ако започне да ти се зъби…