Младата жена сряза кабела и включи компютъра така, че да вижда образа от охранителната камера. Докато генералът минаваше през антрето, за да излезе в коридора, Ани се пресегна и вдигна слушалката на сателитния телефон.
— Говори! — рече тя.
Роджърс не я чу. За щастие това не продължи дълго — след малко той щеше да чува всяка нейна дума. Забърза през антрето и мина под охранителната камера.
И той като Анабел Хамптън беше акула. Но въпреки дръзките й заплахи и лъжи, въпреки заканите и лукавството на младата жена тя му отстъпваше по едно.
По опит, трупан в продължение на цели трийсет години.
44.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Неделя, 00:04 ч.
Веднага щом Роджърс и Худ минаха под мощната охранителна камера, генералът извади от джоба си клетъчния телефон на Худ. Спря в коридора и известно време слуша мълком, сетне изключи апарата. Върна го на Худ, подаде му и единия от двата пистолета.
— Какво стана? — попита Худ.
— Оная ни издъни — отвърна Роджърс.
Извади от вътрешния джоб на сакото радиостанцията и я включи.
— Брет! — каза Роджърс.
— Слушам, генерале!
— Операция „Капан“ е последната ни възможност — поясни Роджърс. — Ще се справиш ли?
— И още как! — отвърна Огъст.
— Чудесно — рече Роджърс. — Кога да включа пак радиостанцията?
— След две минути — отвърна Огъст.
Роджърс си погледна часовника.
— Дадено. Ще заема позиция в северната част на сградата. Ще съм готов след седем минути.
— Разбрано. И дано имаш късмет!
— Чул те господ! — отвърна Роджърс и прибра радиостанцията в джоба си.
Худ поклати глава.
— Добре го каза!
— За нещастие трябва да се надяваме на късмета си — призна генералът. Погледна си часовника. — Слушай! Време е да тръгвам. Звънни в Нюйоркското управление на полицията. Нека се навъртат около етажа и задържат нашата приятелка. Вероятно е въоръжена, затова, ако се опита да се измъкне, преди да са дошли от полицията, може би ще се наложи да я задържиш ти.
— Не се притеснявай — отвърна Худ.
Всички шефове в Оперативния център бяха обучени да си служат с оръжие, тъй като бе твърде възможно да се превърнат в мишена на терористите. Точно сега Худ на драго сърце би стрелял по Анабел Хамптън. И то не само защото ги беше предала, а защото Роджърс бе предвидил всичко, справяше се блестящо и Худ не виждаше смисъл да не се подчинява на заповедите му. Нали за това са пълководците — да издават заповеди, които да бъдат изпълнявани!
— Опитай и онова, което предложи в началото.
— С Чатерджи ли?
Роджърс кимна.
— Знам, няма да ти е никак лесно, но се постарай да й обясниш какво ще се случи. Откаже ли съдействие, кажи й, че няма как да ни спре, вече сме решили…
— Знам си урока — прекъсна го Худ.
— Не се и съмнявам, извинявай — рече генералът. — Предай й, че от нея и хората й искам само едно.
— Какво? — попита Худ.
Роджърс погледна знака „Изход“ и се запъти към стълбището.
— Да не ни се пречкат.
45.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Неделя, 00:05 ч.
Полковник Брет Огъст се прокрадваше като леопард през притихналия парк. Вертолетите кръжаха малко по-нататък с прожектори, насочени към сградата на ООН и пространството около нея. В парка бе тъмно, ако не се брои отражението на светлината от хеликоптерите.
Огъст вървеше леко приведен, с широка уверена крачка. Залогът беше голям, но вместо да го стряска, това по-скоро му вдъхваше сили. Колкото и опасна да бе задачата, той изгаряше от нетърпение да се подложи на проверка и да я изпълни. В битка човек никога не може да бъде сигурен, но полковникът и за миг не се усъмни в себе си, в знанията, които е получил, в способностите си и в необходимостта на онова, което трябваше да извърши.
Не се съмняваше и в плана, който бяха разработили. Генерал Роджърс беше прав — всяко сражение си беше непредсказуемо, съотношението на силите се променяше като живак. Но при операция „Капан“ все пак нещата бяха по-предвидими.
Операцията бе учебникарска и доколкото е известно, за пръв път е била приложена от съставената от необучени селяци малобройна войска на княз Александър Невски. През XII век3 руснаците се изправят пред тежковъоръжените кръстоносци тевтонци, нахлули в княжеството. Единственият начин да разгромят по-многочислените и по-добре въоръжени нашественици е да ги изтласкат към замръзналото езеро, където от тежестта на рицарските доспехи ледът се пропуква и всички германци до последния се издавят.