На всички пътища по границите на окръга имаше табели указващи пътя до „Домът на Породите“. Бяха построени няколко нови мотела, а пред по-големите къщи висяха реклами за стаи под наем. Дори се организираха необичайни разходки до клисурата и скалите, където бе известно, че Калън и семейството му често ловуват и се крият. Ежедневно бяха измисляни нови лъжи за стотиците посетители, които се стичаха към градчето.
Когато спря пред магазина за авточасти, Рони беше раздразнена и на път да изгуби търпението си, което по начало не бе особено голямо. Усещаше как почти ръмжи, докато вървеше към щанда, за да купи частите, които й трябваха за пикапа.
— Заповядай, Рони — Джон О’Брайън, раздразнен, и почти толкова разочарован, й подаде малка найлонова торбичка и рестото, като погледна зад нея и изрече гневно: — Проклетите новинарски микробуси отново са блокирали паркинга ми. Глупави магарета.
Рони хвърли поглед през рамо към големите прозорци, които гледаха към паркинга. Разбира се, два микробуса бяха блокирали алеята, а няколко журналисти обикаляха, за да разговарят с клиентите, които напускаха магазина. Тя усети как сърцето подскочи в гърдите й, а дланите й се овлажниха от страх.
Провери яката на ризата си, за да се увери, че прикрива белега на рамото й. По дяволите, със сигурност не искаше някой да го види точно сега.
— Да, те са напаст, съгласна съм с теб — Рони дари Джон с една съчувствена усмивка. — Да се надяваме да ме пуснат да мина по-бързо. Искам да поправя този пикап преди падането на нощта.
Искаше да се махне оттук и да се скрие. Да бъде в такава непосредствена близост до лешоядите, готови и жадни за най-новата сензация, бе твърде много за изопнатите й нерви. Особено като познаваше баща си.
Рони наведе глава, докато минаваше през изхода и поемаше към автомобила, който бе оставила в долния край на паркинга. Не искаше лицето й да бъде уловено от блуждаещите очи на камерите или пък някой глупав микрофони, натикан под носа й…
— Ето я! — викът се разнесе, докато младата жена преминаваше покрай сградата.
Рони имаше една секунда, за да почувства прилив на съчувствие към този, към когото се бяха насочили, преди да бъде уловена изотзад и завъртяна. Яката на ризата й бе дръпната с такава сила, че се разкъса.
Ужасът в нея нарасна като приливна вълна. Докато силните ръце я държаха, пред очите й изведнъж изникнаха хора и някой натика микрофон в лицето й.
— Кой е вашата половинка, Вероника? — фанатичните очи на нахалния журналист срещнаха нейните, докато тя се опитваше да се освободи. — Кой ви маркира? Разгонена ли сте? Бяхте ли изследвана?
Рони изкрещя от ярост, плътта й протестираше срещу задържането на ръцете й, срещу потните мъжки тела, които я заобикаляха. Тя пусна торбичката и дамската си чанта и започна да драска и да се бори.
— Кажете ни, Вероника, кой е той? И какво е да бъдеш чифтосан с едно животно?
Накъсани гласове, които се бяха повишили, едновременно ехтяха протестиращо и настоятелно около нея, а тя риташе, драскаше и се бореше отчаяно да се освободи, за да избяга.
Рони не осъзнаваше, че крещи, не знаеше, че камерата улавя всяко скимтене, всеки дрезгав писък, около нея. Погледът й бе замаян, замъглен от страх и ярост и от надделяващия инстинкт за борба.
Младата жена чу как платът на ризата й се раздира, когато най-накрая се скъса, освобождавайки я от грубите ръце, които я държаха. Тя не се поколеба, не погледна назад, просто побягна. Не знаеше в каква посока се движи, не знаеше къде да отиде, нито към кого да тича. Единствената й мисъл бе да избяга.
— Рони! — гласът на Джон О’Брайън проникна през паниката й, докато минаваше покрай магазина. — Камионът. Тук отзад — той й махаше трескаво, лицето му бе бледо, а светло сините му очи блестяха от ярост. — Мамка им, пиявици! Хайде!
Тълпата зад тях се развълнува, когато мъжът отвори вратата на раздрънкания камион и момичето скочи вътре. Тя затвори ръждясалата врата и заключи, пред натиканите към прозорците камери и микрофони.
Тежкият камион се разтресе, когато Джон потегли, наклони се и започна да се движи напред, а репортерите и гладните любопитни зяпачи се опитаха да го блокират.
— Ще прегазя проклетите ви задници! — изкрещя Джон, обикновено бледото му лице бе пламнало от гняв, а червената му коса остана изправена, след като прокара пръсти през нея и натисна с крак газта.