— Не ме изкушавай — предупреди мъжът, а гласът му трептеше от възбуда. — Вече съм на ръба на контрола си, Рони — тя почти можеше да си представи чувствената усмивка, която чу в гласа му. Усмивка, която караше сърцето й да се свие от нечестивите мисли, които предизвиква. Лекото накланяне на една страна, проблясването на зъби, докато зелените му очи искрят от веселие и топлота.
— Защо ти е контрол? — Рони се бореше да диша, да сдържи молбите си да я вземе веднага, бързо и силно, както беше направил преди. — Не те е грижа, че открадна моя.
— О, бейби — Тайбър се раздвижи бавно, пъхна едната си ръка зад коленете й, а с другата обви раменете й и я вдигна на ръце. — Моят контрол ще ти донесе повече удоволствие, отколкото би могла да си представиш.
Рони изпъшка, а ръцете й се обвиха около врата му, докато го наблюдаваше изненадано. Никой, освен Тайбър, не я беше носил на ръце. Това й липсваше. Караше я да се чувства невероятно женствена, да иска той да я държи както сега. Очите му бяха тъмни и блестящи от гореща, чиста страст, докато я пренасяше през късото разстояние до леглото.
Не беше трудно да го направи. Но я държеше здраво и стегнато, докато я спускаше бавно върху матрака.
— Искам да оближа всеки сантиметър от тялото ти — изръмжа Тайбър. — Но не знам дали ще успея да стигна дори до устните ти, преди да те взема.
Той коленичи до нея, погледът му беше собственически, блестящ от нарастващата възбуда, докато се накланяше над нея. Тялото му приличаше на произведение на изкуството. Гърдите и ръцете му се огъваха от мощ, коремът му беше стегнат, а пенисът… Рони преглътна и позволи на ръката си да погали бедрото близо до него. Като коприна, обвита около стомана, главичката туптеше от живот. Гледката предизвика топлина и влага по жадната й вагина.
— Не — Тайбър улови ръката й, преди да го докосне. — Ако го направиш, ще изгубя всичкия си контрол. Просто се отпусни. Нека да ти покажа колко хубаво може да бъде.
Глава тринадесета
Беше прекалено хубаво. Ръцете на Рони стискаха чаршафите, а Тайбър лежеше до нея и я докарваше до ръба на лудостта. Устните му бяха на едната й гърда и си играеха нежно с твърдото връхче, докато ръката му измъчваше другата.
Езикът му галеше уверено чувствителната пъпка, а грубото дразнене я караше да крещи от усещанията, заливащи тялото й, когато устата му покри зърното и го притегли с дълбоко, силно всмукване. Рони почти достигна върха. Утробата й се свиваше с такава сила, че тя потрепери и едва не изкрещя от удоволствие.
— Да! — каза Тайбър със свистене, гласът му беше дрезгав. Премести се върху нея, като се разположи между бедрата й, а устата му продължаваше да измъчва подутото връхче. — Остави го, Рони. Позволи ми да ти дам всичко.
Той се премести на другата гърда, повтаряйки ласките. Ръцете й стиснаха раменете му. Колко още можеше да понесе? Тя се гърчеше под него, бедрата й се извиха, притискайки болезненото хълмче на женствеността й към твърдия му плосък корем. О, това вече беше хубаво. Клиторът й пулсираше от удоволствие, докато се триеше в плътта му.
В същото време зъбите му уловиха зърното й и го подръпнаха, езикът му го погали, създавайки ураган от усещания, който се разля към утробата й. Тайбър погледна нагоре към нея, а очите му бяха толкова блестящи, толкова горещи, че пламваше само като се взираше в тях. Изражението му беше напрегнато, свирепо от глад, и въпреки това размекнато от нежност.
Колко нощи беше мечтала той да я докосва по този начин, да я държи в ръцете си? Пръстите й се стегнаха върху мускулестите му ръце. Нещо вътре в нея се надигаше, а тя не знаеше как да го задържи.
— Искам да те докосна — Рони беше неспокойна, топлината и копнежът, разцъфваха вътре в нея, искаше да се бори — искаше и все пак не можеше.
Същото се четеше и в неговите очи. Въпреки страстта, въпреки насладата от това да я докосва, там имаше тъга, която Рони едва успя да зърне. Искаше й се да я изтрие и да я замени с нещо друго. С удоволствие, също толкова опустошително, колкото това, което той й даряваше. Нещо прекрасно, нещо толкова дълбоко, че да достигне душата му и да заличи сенките от очите му.
Тайбър облиза зърното й отново, като измърка — О, Господи, той мъркаше! — гърдите му вибрираха от този толкова чувствен звук, а вагината й бликна от силата на възбудата.
— Не още — прошепна Тайбър над плътта й, докато се преместваше по-надолу по тялото й. — Позволи ми да те докосна, Рони. Позволи ми да се удавя във вкуса ти. Нямаш представа колко много желая това.