Дебнеше из горите, бягаше, облекчавайки свирепостта, която го изпълваше с преследването. Докато не откри Рони. Лицето й бе обляно в сълзи, коленете й бяха изподрани, а очите й — празни, сякаш бе изгубила себе си в ужасите, каквито и да бяха те, изпълващи младото й съзнание.
Тайбър си беше помислил, че двамата са се спасили един друг онази нощ. Беше я вдигнал и занесъл при Мария, притиснал я до гърдите си, с чувство на гняв и покровителство, че някой толкова крехък, толкова невинен и чист може да преживее такова страдание. Изразът в очите й му напомняше за сестрите му, тяхното съзнание бе осквернено, също както и телата им, преди бягството.
Рони не е била изнасилвана, а по-скоро тероризирана. Оставена сама, без храна, без някой, който да се грижи за нея, а враговете на баща й я дебнеха, нападаха я, когато копелето, което я бе създало, не можеше да бъде намерено.
От този ден нататък, Рони беше негова. В началото беше приятелство, защитническо чувство, желание да се грижи за нея. По-късно, чувството бе прераснало в нещо, което го ужаси с дълбочината на емоцията и страстта, която предизвикваше у него.
Тайбър пое дълбоко дъх. Детето се беше превърнало в жена, преди той да успее да осъзнае собствените си променени чувства. Остроумният й език и необмислените постъпки го притесняваха постоянно, но той винаги знаеше какво мисли тя, какво чувства. Жената, чиито викове бяха разтърсили страстта му преди минути, не беше тази, която се бе клела, че го обича преди година. Тази Рони беше прекалено спокойна и самостоятелна, прекалено дистанцирана. Сякаш животът й беше нанесъл силен удар и сега тя отказваше да се довери или да опита отново.
Тайбър въздъхна уморено, извади една кърпа от малкия шкаф до мивката и го намокри с топла вода. Рони щеше да бъде възпалена и нямаше да може да си почине удобно, ако бедрата й са хлъзгави и влажни след секса.
Върна се обратно при леглото, усещайки как пениса му се втвърдява и удължава, щом пристъпи по-близо и бе привлечен от слабия характерен аромат на техните смесени ухания. Мирисът му напомняше за бурен вятър след гръмотевична буря, див и земен.
Отдръпна чаршафа от отпуснатото й тяло и направи гримаса от усилието, което му коства да потисне треперенето на ръката си, когато започна да я мие. От шията, по ръцете, стегнатите гърди, порозовели от ласките му по-рано, надолу по крехкия торс, по деликатно заобленото коремче до бедрата. Мъжът преглътна тежко, когато разтвори краката й, пренебрегвайки стона й от удоволствие, докато почистваше хлъзгавите сокове от тялото й.
Когато я покри отново и плъзна умореното си тяло до нея, Тайбър дишаше тежко и учестено. Утрото наближаваше, а той се чувстваше така, сякаш не е спал от седмици.
Придърпа Рони близо до себе си, пренебрегвайки инстинктивното й движение да се отдръпне, изшътка й нежно, обви ръце около нея и я притисна към гърдите си.
— Какво е станало, Рони? — прошепна в копринената й коса, преди да положи една лека и нежна целувка върху челото й. — Какво, по дяволите, ти се е случило?
Глава петнадесета
— Още не може да се изкъпеш, Рони — беше късен следобед, когато Тайбър се събуди, усетил плахото измъкване на Рони от леглото.
Тя спря, улови таблата в долния край, а тялото й се напрегна.
— Всичко ме боли — гласът й беше тих, но мъжът можеше да чуе вибриращия гняв под повърхността. И явно бе превъзмогнала объркването, което бе доловил миналата нощ.
— Знам, бейби — той отметна одеялото, изправи се и закрачи към другия край на стаята, като се почесваше по гърдите.
Извади мека, синя памучна риза от едно от чекмеджетата. Тя щеше да улесни доктор Мартин докато я преглеждаше, като същевременно запазваше скромността на Рони. С нея тя нямаше да се притеснява от голотата си, докато доктор Мартин я преглеждаше.
— Облечи това — той се върна при нея, подаде й ризата, а младата жена го изгледа подозрително.
— Мириша на теб — изсъска тя, повдигайки глава. Очите й бяха пълни с гняв. Тайбър почти потръпна. — Искам душ.
Мъжът се намръщи, осъзнавайки с неудобство, че яростта й само разпалва страстта му. Пенисът му започна да се втвърдява и да пулсира от желание.
— Облечи ризата или ще те завлека обратно в леглото, където ще те чукам, докато се изтощиш толкова, че да спреш да спориш с мен. Не би било разумно да ме предизвикваш точно сега, а знаеш дяволски добре, че веднъж щом те докосна няма да можеш да ме отблъснеш.