Рони дишаше тежко, гърдите й се повдигаха и спадаха рязко, а зърната й щръкнаха, възбудени от дрезгавия звук на гласа му. Устата на Тайбър се навлажни, когато погледът му се спря върху тях.
— Престани! — младата жена дръпна ризата от него, грубо напъха ръцете си в нея и притисна краищата й здраво един към друг. — Мислиш ли, че не знам колко малко ме искаш, Тайбър? Смяташ ли, че ще приема охотно това, което направи с мен?
Е, ако е така, предполагам, е време да си променя мнението, помисли си той саркастично.
— Не ми изглежда да имаш голям избор — пенисът му вече бе твърд и настояваше за удовлетворение.
Проклятие, Док бе казал да отидат в лабораторията, когато Рони се събуди, а не след час-два лудешко чукане.
— Закопчай ризата, Рони. Трябва да слезем в лабораторията и проклет да съм, ако ти позволя да покажеш хубавото си задниче на всеки, който стои извън тази стая.
Тайбър се върна отново до гардероба, извади една тениска и чифт панталони от чекмеджето и ги облече набързо.
— Лаборатория? — Рони поне беше закопчала ризата, нищо че гласът й пулсираше от отвращение. — Приличам ли ти на шибан лабораторен плъх?
Мъжът се обърна бавно към нея. Гласът й беше груб, гърлен, а уханието на надигащата се в нея възбуда достигна много лесно до него.
— Не ме предизвиквай точно сега, Рони — самообладанието и възбудата му се крепяха на много тънка нишка. — Няма да ти харесат последствията.
Тя го погледна с мрачен гняв и острота, която доста го обърка.
— Искаш да кажеш, че може да стане по-лошо? — попита с измамна нежност. По дяволите, тази усмивка би могла да разреже човек на две, без никакъв проблем.
Тайбър пристъпи по-близо, протегна ръка и улови дългата й коса, преди тя да успее да се отдръпне. Видя как очите й се разшириха, когато упражни достатъчно натиск, за да изтегли главата й назад и да я погледне в лицето, борейки се с инстинкти, които никога не бе знаел, че притежава.
— Може да стане по-лошо — изръмжа той, устните му се отдръпнаха и смъртоносните кучешки зъби от двете страни на устата му проблеснаха опасно. — Предупредих те преди години, бейби, аз съм повече, отколкото можеш да си представиш. Трябваше да се вслушаш в този съвет.
Рони не показа страх, както очакваше мъжът. В очите й се появи ярост — по-гореща и силна от преди.
— Мислех, че съм — подигра се тя с иронична усмивка. — Какво смяташ да правиш сега, Тайбър? Да ме събориш на пода и да ме яхнеш отново? Това ли е единственият начин, който знаеш, за да накараш жените си да ти отстъпят?
Тайбър се наведе по-близо, вдишвайки сладкия аромат на възбудата й.
— Хубавото на това да те взема на пода е, че знам колко много ще ти хареса — той позволи на ръмженето, надигнало се в гърлото му да излезе заедно с думите. Уханието на възбудата й се засили мигновено.
— Против волята ми — устните й изтъняха, а ноздрите й пламтяха, когато издърпа косата си от хватката му.
Харесваше й. Осъзнаването на това прониза гнева на Тайбър като остър меч, предизвиквайки го почти отчаяно да я вземе веднага.
— Против волята ти? — той я подпря до леглото, наблюдавайки как очите й потъмняват, а страните й пламват от страст. О, да, точно такава я искаше. Гореща и жадна за него.
— Това е наркотик, Тайбър — мъжът спря пред нея, докато тя говореше подчертано хладно. — Иначе не бих ти позволила да се доближиш и на миля от мен. Ти ме упои. Не мога да го спра, не мога да го контролирам, но проклета да бъда, ако ти позволя да го направиш приятно.
Рони говореше, сякаш между тях никога не бе имало естествено привличане. Сякаш жаждата и възбудата бяха нещо, което никога не бе изпитвала по друг начин. Това изпрати унищожителна вълна от гняв в тялото на Тайбър, която разкъса на две вродения му самоконтрол, заради откритото неподчинение на своята половинка.
— Ти ме желаеше и преди — изръмжа той, разярен от това, че тя отрича връзката, която бяха имали някога. — Тогава не те бях целунал, Рони. Преди белега, преди целувката, ти все пак ме искаше.
Предизвикваше я да отрече, взирайки се надолу към нея. Молеше се да не го направи, защото знаеше, че ако се опита, контролът му ще се пропука.
— Бях дете, не помниш ли? — сякаш светкавица прониза душата му, а болката бе толкова силна, че му причерня пред очите. — Пораснах бързо, благодарение на теб. Сега или ме изчукай, или тези тестове да вървят по дяволите, защото имам нужда от душ. Казах ти, че воня.