— Симптомите напуснаха Меринъс при зачеването — съгласи се Док, а гласът му бе изпълнен със съчувствие. — Това нещо, досега като че ли се е проявило само при една жена — естествена половинка, в случая с Калън и Меринъс. Никога не се е случвало преди.
Рони притисна с ръце корема си, преглъщайки тежко, отказвайки да си позволи да повърне.
— Направете така, че да не се забременея — изрече тя с треперещ глас.
— Рони… — протестът на Тайбър беше игнориран.
Тя погледна към доктора, борейки се с яростта, надигнала се рязко в нея. Не би позволила това. Не можеше.
— Не ме интересува какво трябва да направите или как, но го спрете.
Тайбър стоеше неподвижен, отказвайки да говори, въпреки болката, заседнала в гърдите му. Можеше да усети ужаса, потрепващ в гласа й, болката, която я разтърсваше, и би дал собствения си живот там и сега, ако можеше да я предпази от това. Не можеше да понесе силната агония, вибрираща в гласа й. Бог да му е на помощ, би дал всичко, за да върне времето назад, да премахне белега и по някакъв начин да направи всичко това по-лесно за нея.
— Съжалявам, Рони — гласът на Мартин отекваше от собственото му съжаление. — Ако можех да направя нещо за теб, бих го сторил. Спиралата няма да свърши работа. Тялото ти ще я отхвърли. Хормонът влияе на всеки орган, за да осигури зачеване. Същото е и при Депо и противозачатъчните хапчета. Не сме открили начин за предотвратяване на това. Не още.
След това Рони се обърна към Тайбър. Душата на младия мъж се разкъса от болка, когато я погледна в очите. Те бяха дълбоки, тъмни езера от нещастие. Всеки животински инстинкт вътре в него настояваше, че трябва да я защити. Рони беше ужасена, а Тайбър нямаше представа как да й помогне.
Той пристъпи към нея, преди тя да успее да проговори, едната му ръка се заплете в разбърканите кичури на косата й, а другата я придърпа по-близо. В този миг Тайбър прокле собствената си душа. Устните му превзеха нейните, езикът му проникна в устата й, принуждавайки я да го приеме, въпреки инстинктивния й импулс да го отхвърли.
Рони никога нямаше да го направи, докато всичко вътре в нея настояваше за него, хормонът атакуваше не само съзнанието й, но и тялото. Ръцете й уловиха раменете му, а от гърлото й се откъсна тих скимтящ звук. Но езикът й погали неговия, устните й се впиха в неговите, въздишката й се превърна в ридание.
Тайбър я държеше здраво, успокояваше я, укротяваше инстинктивното отхвърляне на тестовете, които докторът трябваше да направи. Когато той се отдръпна назад, очите й бяха станали почти черни от емоциите, пълни със сълзи и замъглени от възбуда.
— С живота си, Рони — обеща й той. — С всичко, което съм, кълна ти се, ще защитавам теб и всяко дете, което произлезе от това. Каквото пожелаеш, ще ти го дам, бейби, Бог ми е свидетел. Всичко, за да компенсирам това, което ти причиних.
Тайбър едва успяваше да сдържа собствените си сълзи. Той, който никога не плачеше, който се бореше с чувството, откакто за първи път бе разбрал за ефекта му върху него. Щеше да й даде всичко, което поискаше, само да може да облекчи болката, която знаеше, че разкъсва душата й.
Ръцете на Рони се стегнаха около него, лицето й се притисна към гърдите му. Раменете й потръпваха, докато се бореше с риданията си. Тайбър затегна хватката си, сведе се защитнически над нея и я залюля. Мразеше се с всяка клетка на тялото си.
Най-накрая Рони пое дъх дълбоко и силно. Ноктите й се бяха впили в гърба му и той можеше да усети влагата от сълзите й по тениската си.
— Без повече тестове — прошепна тя.
— Тайбър, трябват ми тези изследвания. Всичко, което направихме с пробите на Меринъс…
Тайбър изръмжа от ярост. Главата му се обърна и погледът му се впи в доктора, докато се опитваше да я предпази от още болка.
— Само един тампон — настоя Мартин. — За Бога, това не е само за нея, Тайбър. Това е бъдещето.
Младият мъж се напрегна, възнамерявайки да я издърпа от масата и да избяга от стаята.
— Не. Той е прав — ръцете й се стегнаха около него, когато раменете му потръпнаха под нея. — Прав е. Мога да го направя. Мога — каза тя, но не отслаби хватката си.
— Ще те държа, бейби — Тайбър я свали бавно върху кушетката и това напомни на Шера, как Калън бе правил същото за Меринъс. — Просто се дръж за мен, Рони. Аз няма да те пускам.
Беше истински ад. Рони опитваше да сдържи виковете си, докато всичко в нея протестираше срещу докосването на доктора, срещу тестовете му, срещу успокояващия му глас. Тя знаеше, че оставя дълбоки белези по гърба на Тайбър с хватката на пръстите си, но не я интересуваше. Или това, или да крещи. Това или да се бори да се освободи.