— Искам да му вярвам, Меринъс — прошепна тя огорчено. — Имам нужда от повече от проклетата пристрастеност към спермата или целувката му. Искам любовта му…
Меринъс бавно се отпусна назад в стола си.
— Със сигурност ти го е казал — тя поклати глава. — Рони, той трябва да те обича, в противен случай този хормон нямаше да действа така, както сега.
Рони я дари с подигравателен и малко гневен поглед.
— Щях ли да се притеснявам, ако ми беше казал, че ме обича?
Очите на другата жена се присвиха.
— Задници. Кълна се в Бога, че всички мъже са твърдоглави, упорити, изключително тъпи задници. Кълна се, че всичко, от което се нуждаят, е да бъдат… — Меринъс подскочи, когато дървото избухна на няколко сантиметра от лицето й, а парчетата засегнаха бузата и слепоочието й.
— Стрелба! — изкрещя Рони, скочи на крака, отстрани масата от пътя си и бутна Меринъс на пода на верандата, а изстрелът изгори рамото й. — Тайбър! — изкрещя името му толкова силно, че звукът извибрира около тях. — Стрелба!
Мъжете закрещяха, ревът на лъв отекна в главата й. Лъв? Господи, дали беше един от Котешките породи или истински лъв? Със сигурност звучеше като истински. На сантиметри от нея се пръсна цимент, образува се дупка в пода. Рони изтласка Меринъс дълбоко в сенките на верандата зад съмнителната защита на купчина дърва, наредени отстрани. Нямаше шанс да стигнат до вратата, а ъгълът на стрелбата не позволяваше да се доберат до другата страна на къщата.
— Тайбър! — крясъците на Рони се присъединиха към неистовите викове от двора.
— Имаме повален! Един повален!
Рони се обърна да погледне към двора, видя разпръсването на работниците, един от тях носеше раненият на гърба си, докато тичаха към навеса. Бяха много малко.
Тогава ги разтърси стрелбата. Тракането на автоматичните оръжия, единичните резки изстрели на револверите. Дървесина и цимент се разхвърчаха отново около тях, докато Рони защитаваше отпуснатото в безсъзнание тяло на Меринъс.
Можеше да помирише собствената си кръв, усещаше разкъсващата болка в рамото от куршума, пробождащ плътта й, докато лежеше върху Меринъс в опит да предпази жената от смъртоносните малки оловни късчета, които можеха да навредят на нея или на детето, за което тя говореше с такава нежност.
Мъжете бяха навсякъде, но никой не беше достатъчно близо, за да стигне до тях и да издърпа изпадналата в безсъзнание жена на безопасно място. Рони преглътна риданието си и изкрещя отново името на Тайбър, когато друг залп от изстрели попадна прекалено близо. Тя усети как дървото отстрани на верандата се разкъсва точно над главата й и се посипва върху косата й. Изви гърба си защитнически над другата жена.
— Рони! — нищо не звучеше по-приятно от гласа на Тайбър в този момент. Тя вдигна глава, наблюдавайки го изумено как прескача ниската каменна стена, разделяща двора, където до преди малко се трудеха работниците. В ръцете си носеше смъртоносен мощен автомат М-16 и стреляше над главите на бягащите работници в посоката, от която идваше вражеският огън.
В същото време, ужасяващият рев, който бе чула по-рано, се разнесе отново. Калън прескочи оградата зад Тайбър, но беше невъоръжен, изражението му беше диво, яростта отекна в животинския рев, когато погледът му попадна върху припадналата жена.
Едновременно с това задната веранда се превърна от убежище, в капан. Котешките породи, мъжки и женски, застанаха между верандата и опасността, оръжията гърмяха, а Тайбър и Калън се хвърлиха към тях.
Тайбър грабна Рони й с прилив на сила, която я изуми, я изправи на крака и двамата се хвърлиха към отворената врата на кухнята. Калън беше на не повече от секунда зад тях.
— Док! — разяреният, отчаян вик на Калън отекна през къщата, той сякаш прелетя покрай тях, носейки изпадналата в безсъзнание жена в ръцете си.
— Ранена ли си? — Тайбър тичаше зад него, почти носейки Рони, докато я завлече по-навътре в къщата.
— Не…
— Мамка му, лъжеш ме! — той сигурно бе видял кръвта. — Хайде. Долу. Там ще бъдем в безопасност.
Безопасност. Главата й бе замаяна, рамото й пулсираше ужасно, а всичко, което искаше да направи, бе Тайбър да я хвърли на пода и да я чука, докато започнеше да крещи. Рони простена примирено. С това темпо, щеше да бъде бременна, преди да изтекат три дни. И нямаше да има повече възбуда, нито обвързване, а Тайбър щеше да изчезне отново. Както преди.